Жената включи лампата до креслото и и се сви под кремавата и светлина с книгата си. Това беше удобството на истината.
Какъв е регионът на свободата? - питаше Мил. Ставаше въпрос за „свобода на мисълта и чувствата, абсолютна свобода на мнението и отношение по всички въпроси, практическа или спекулативна, научна, морална или теологична“. За „свобода на вкусовете и стремежите, за изготвяне на плана на нашите животи, който да подхожда на нашите характери; да правим каквото ни харесва, без другите да ни се месят, докато онова, което правим, не ги наранява, макар да го смятат за глупаво, перверзно или грешно“.
Свободата не можеше да се раздели на части, на порции или да се промени. „Никое общество, в което тези свободи не се зачитат изцяло, не е свободно независимо от неговата форма на управление; а и никое не е напълно свободно, ако тези свободи не съществуват в абсолютна и неоспорима форма.“ И след това следваше предупреждението на Мил: „Държава, която тъпче своя народ с цел той да се превърне в по-податлив на обработка инструмент в нейните ръце за определени изгоди - ще открие, че с малки хора не могат да се постигат големи цели.“ Ето го. Може ли да е по-ясно заявено? Рамона щеше да предостави на Греъм Уебър, човека, който никога не беше срещала, но за когото смяташе, че е сродна душа, последен шанс да избяга от „незначителността“, корупцията и несвободата.
Кайл отиде до бюрото си, което се намираше в дъното на хижата, като по път сложи още няколко цепеници в огъня. Долу под къщичката и виеше вълк, грозен самотен вой. Жената отвори лаптопа си и зачака да се включи, след което започна да пише и да прави справки в документите си. Проверяваше текста отново и отново, докато не придоби сбития и директен вид, който искаше да има.
Уважаеми господин Уебър,
Пиша ви това писмо с цел да успеете да спасите себе си и Централното разузнавателно управление от унищожение. Вие поехте контрола на една беззаконна организация, която открито заявява, че има право да корумпира и разрушава другите в света тайно. Тези прикрити правомощия се базират на крехки закони, които сами по себе си нарушават Конституцията на САЩ. Вие сте наясно с това, защото отказахте да се подчините на заповеди, които знаехте, че са нелегални, когато все още бяхте обикновен гражданин. Като демонстрация на моята сериозност и добри намерения ще цитирам номера на писмото от национална сигурност, на което отказахте да се подчините. То беше с номер NH- 43907, издадено в съответствие с Глава 18 от Кодекса на Съединените щати, раздел 2709. Вярвам, че архивът ви ще потвърди достоверността на тази информация.
Възползвайте се от предоставената ви възможност сега да бъдете лидер в истинския и морален смисъл на думата, като ограничите дейностите на Централното разузнавателно управление, които нарушават законите на всяка друга нация и третират гражданите на света като обекти на външен контрол от Съединените щати, а не като субективни човешки същества със своя собствена съвест, права и свободи. Свободата не е нещо делимо, господин Уебър. Тя трябва да бъде за всички или за никого.
Изпращам ви това писмо като предупреждение и като възможност. Ако не се възползвате от съвета и не промените курса си, процесът, който е на път, ще срути всичко около вас. Освободителните действия на Брадли Манинг и Едуард Сноудън бяха само началото. Глобалното политическо пробуждане започва във всяка държава. Ако са атакувани тайните служби в други страни - Китай, Украйна, Русия, Египет, Сирия, Турция, Великобритания, - мислите ли, че Съединените щати ще устоят? Армията е пред вашата порта, макар да не я виждате. Централното разузнавателно управление няма да оцелее след това предизвикателство. Трябва да решите на чия страна сте - на свободата или на потисничеството. Часовете, които ви остават, за да вземете решение, бързо отминават.
Помнете думите: „Надигнете се, затворници на глада; надигнете се, нещастници на земята. Правосъдието крещи осъждане: един по-добър свят е на път. Повече няма да ни оковават веригите на традициите. Надигнете се, роби, стига вече хомот; земята ще се въздигне на нови основи. Бяхме нищожества, но ще станем всичко.54“
Очаквам публичната ви изява, че имате намерение да направите необходимите реформи. Ако не го сторите, ще има последствия.
Искрено ваш,
Анонимен
Рамона Кайл принтира съобщението, след това го копира, направи снимка на копието и принтира снимката. Постави листа в плик, на който пишеше „Греъм Уебър, лично“, който постави в по-голям жълт плик, на който пишеше „Дейвид Уебър“. Изпрати го по куриер на свой сътрудник в Калифорния, който се занимаваше с тайния и бизнес. По нейни инструкции изпрати пакета през няколко профила, докато най-накрая не стигна до частното училище в Ню Хампшър, доставено от куриера UPS до пощата на Дейвид Уебър, ученик в последен курс.