Савин го изгледа внимателно: косата му беше леко разроше- на, ръкавите му бяха навити до лактите, ризата му без яка беше откопчана. Никога не беше изглеждал по-млад и по-неподходящ за директор на разузнавателна агенция. Той беше външен човек и като че ли за момента искаше да запази този статут.
– Честно казано, не, трябва да го игнорирате - отвърна жената. - Ще направим пълен лабораторен анализ. Службата за сигурност ще помогне на ФБР в намирането на изпращача. Вероятно трябва да осигурим охрана за училището на децата ви в Конкорд, дискретно, поне за една седмица.
– Добре - съгласи се Уебър, докато правеше нетърпеливи въртеливи движения с ръката си. - Но какво ще правим със съдържанието?
– Честно казано, сър, подобни неща пристигат в пощата ни всеки ден. Целият свят смята, че ЦРУ е сбирщина лъжливи престъпни копелета и че сега е последният ни шанс да се покаем. Това е ежедневната ни музика. Обикновено подобни материали са пресечени от някой друг и никога не стигат до директора. Това просто е минало през мрежата. Но въпреки всичко е боклук.
– Ами ако е истина? - попита Уебър.
– Какво имате предвид, сър?
– Не е ли моя отговорността делата на агенцията да са законни и етични? Приех длъжността, защото поех ангажимент към президента, че ще направя промени в ЦРУ и ще го въведа в двадесет и първи век. Трябва да остана верен на думата си.
– Разбира се, господин директор, вършите това всеки ден. Но мога ли да ви дам един честен съвет като адвокат?
– Мразя адвокати - промърмори Уебър. - Но, да, определено желая съвета ти.
– Вашата работа не е да защитавате гражданските свободи. Президентът си има главен прокурор за тази цел, а конституцията позволява на Конгреса да приема закони и на Върховния съд да ги тълкува. Вашата работа е да защитавате националната сигурност. Разполагате с уникална власт, гласувана ви от президента. Това, което авторът на писмото казва, е истина. Разполагате с властта да нарушавате законите на другите страни, под акт на национална сигурност и изпълнителна заповед 12333. Това прави ЦРУ; Ако не поставите тази отговорност на първо място, то тогава не си вършите работата. Трябва да защитите агенцията и хората и. Те са вашите инструменти. Сър. Казвам това с цялото си уважение.
– Включително и Джеймс Морис.
– Да, господин директор. Освен ако не е сторил нещо нередно. Вие сте командирът на тази организация. Той е един от войниците ви.
Уебър погледна през прозореца. Никога не беше изпитвал бремето на отговорността по този начин. Хората често говореха в абстрактни величини относно трудностите да се постигне баланс между свободата и сигурността - но чувството беше като възел в стомаха. Можеше да напусне. Или можеше да се опита да намери правилния път в управлението на агенцията по начин, който отговаряше на етичните му стандарти, със знанието, че ако остане, вторият приоритет - да запази сигурността, неизбежно щеше да стане първи приоритет, без значение какво казваше съвестта му.
– Какво искате да направя? - попита Савин.
– Обади се на Службата за сигурност - каза Уебър. - Кажи им да се заемат. Намери някой в Конкорд, но го дръж настрана. Не искам да излагам шефовете си.
– А предупрежденията в писмото?
– Предполагам, че са пълни глупости, както каза ти. Наистина нямам друг избор.
Савин взе писмото от бюрото на директора и го отнесе със себе си, когато напусна офиса. Уебър остана сам. Обгърна с ръце главата си и я допря до бюрото, където остана няколко минути; не изричаше молитви, защото не беше религиозен човек, но обмисляше мисията си и се молеше за помощ. Когато се изправи и се обади на Мари, за да я попита за следващия си ангажимент, в някои отношения беше напълно нов човек.
14. Берлин
Едуард Джуно беше нисък и стегнат мъж, с обръсната глава и набола брада. Пристигна в Берлин облечен в черна тениска, дънки и черно кожено яке, протрито на ръкавите и лактите от години носене. На тениската отпред пишеше „Ред Бул“ и по очите му човек можеше да предположи, че кара от доста време на тази напитка или на друг вид стимулант. Мъжът се записа в „Хензел Ин“ на Нолендорфплац, един толкова гейски хотел, че управителят беше поставил бележка, че заведението е хетеро френдли.
Преди да излезе Джуно си сложи една обеца на лявото ухо и две на дясното. Провери записващото устройство, пришито към плата на коженото му яке, за да се увери, че е изключено, и прибра в джоба си една флашка и два мобилни телефона.
Джуно беше агент на разузнаването под дълбоко прикритие от около две години. Първо беше вербуван от военните, където работеше като уорънт офицер55 за армията и осъществяваше „информационни операции“ в Афганистан, както го обявяваха любезно те. Неговата работа беше да хаква уебсайтовете на врага и по заповед да ги атакува - да ги затваря, да публикува невярна информация в тях или да инсталира зловреден софтуер56, който да следи другите потребители. Беше толкова добър в работата си, че попадна под полезрението на подразделението в Кабул и бързо му предложиха да се присъедини към военната програма за прехвърляне в ЦРУ.