Джуно поръча бира за германеца и още една текила за себе си, последвана от бира.
– Как е хавата, Хагбард?
– Хавата си е наред, мистър, как ти е името?
– Нямам такова - отвърна Едуард. - Понякога хората ме наричат „Аксел“. На компа съм „Дъртбъг“ или „Снейкхед“60 или „Гурулгмастър“. Сам си избери.
– Ще те наричам Джон Дилинджър61. - Това беше името на друг фиктивен персонаж от ексцентричната сага „Illuminatus!“.
– Да, това също става. Само дето пишката ми е по-голяма. - Гласът на Джуно беше като на някой готов да бъде изчукан.
– Хо-хо - отвърна германецът и завъртя очи.
Наближаваше полунощ и музиката започна да става по-шумна. Диджеят беше усилил баса, така че цялото помещение вибрираше с ритъма.
– Искаш ли да танцуваме? - попита германецът.
– Не. Не ми действа добре на пиенето. Ти върви. Аз ще те гледам.
Германецът се смеси с тълпата от мъже и жени на дансинга и се изгуби под пластовете музика. Двама мъже се опитаха да танцуват с него, както и една жена, но мъжът ги игнорира всичките. Върна се на масата след двадесет минути, последван от мадама, която искаше да му купи питие. Лицето му беше зачервено, дългата му коса блестеше от пот.
– Да отидем навън - каза германецът. - Тук е прекадено горещо и шумно. Ще се върна по-късно, за да потанцувам още.
– Както кажеш, Хагбард. - Щеше да се окаже по-лесно, от- колкото Джуно предполагаше.
Когато се озоваха на „Моргенталер“, нощният въздух беше започнал да хапе. Надолу по улицата имаше кафене, тихо и почти празно.
– Изглеждаш премръзнал - отбеляза Едуард и посочи към заведението. - Хайде да вървим там.
Американецът го поведе и двамата се настаниха зад една спокойна маса в задната част на кафенето. Отиде до бара и се върна с две чаши горещо черно кафе.
– Така, господин Хагбард Селин, казаха ми, че можеш да ме вкараш вътре. Затова съм тук. Не за да те чукам, макар че мога да свърша и тази работа.
– Ъх - отвърна германецът. - Моля те. Какво имаше предвид под „вътре“? Не знам нищо за теб, освен че четем едни и същи книги.
– Не се ебавай с мен, Хагбард. Ще направиш голяма грешка. Хората, които уредиха тази среща, казаха, че си свързан с „приятелите“. Затова съм тук. Винаги искам да завързвам нови приятелства. Или е това, или си създавам врагове.
– Приятелите на какво? И слушай: не се страхувам от теб, господин Джон Дилинджър, който и да си, чиито топки, сигурен съм, са големи колкото лешници.
Германецът вдигна брадичка нагоре.
Джуно потърка наболата си брада, все едно размишляваше дали да стори нещо - да му вкара един или да извади пистолет. Бързо се палеше и беше способен на внезапни, импулсив- ни действия. Присви очи срещу германеца и скръсти ръце на масата.
– Вероятно слухът ми изневерява, защото не чух какво ми каза току-що. Така че ще те попитам още веднъж, по приятен американски начин, дали знаеш нещо за „Приятелите на Цер- бер“. Защото хората, които уредиха тази среща, ми казаха, че знаеш. Те ще са много недоволни, ако научат, че са грешили и са изглеждали като тъпаци. А така са направили и мен на тъпак.
Младият мъж преглътна тежко. Вторачи се в масата и отпи от кафето си. Фалшивият му кураж се беше изпарил.
– Да, познавам някого. Наричаме го Малчик. Не знам как е истинското му име.
– Голяма работа ли е?
– Какво имаш предвид? Не разбирам каква е тая голяма работа. Не продава наркотици.
– Не това исках да кажа. Имах предвид дали е свързан с Цербер. Истинският Цербер или каквото е останало от него, след като всички загубеняци в ЦРУ и задници в БНД го разтуриха. Защото търсим само сериозни хора.
– Мога да те свържа с Малчик. Той е сериозен. Даже пре- калено сериозен според мен. Ще ти дам адрес.
– Няма начин. Искам представяне лице в лице. Идваш с мен. Така вината ще е твоя, ако нещо се случи.
Германецът беше изплашен. Намираше се на публично място и виждаше, че американецът е подпийнал, така че за момент се замисли дали да не хукне към вратата. Но какво щеше да прави след това и къде щеше да се скрие, ако този тръгнеше след него с приятелите си?
– Какво ще получа, ако ти помогна?
– Онова, което ти беше обещано: обвинението за притежание на кокаин ще изчезне. Ще си върнеш работата в „Сименс“. Всички ще бъдат щастливи. Имам доста влиятелни приятели, повярвай ми.