– Ела, седни - покани го Малчик и посочи към единия от столовете. Обърна се към Хагбард, който кръжеше неспокойно пред стаята. - Изчезвай - нареди му големият мъж. Той затвори вратата и седна на другия стол до Джуно. - Говори - нареди на госта си. - Какво искаш?
– Първо, нося ти поздрави от наш общ приятел. Мисля, че го познаваш като Хубърт. Той ми уреди тази среща.
– Аха, познавам Хубърт. Вършили сме работа заедно. Какво от това? Защо свика тази среща?
– Нуждаем се от помощ. Ти си единственият, който познаваме, способен да я осигури.
– Помощ с какво?
– Уязвимости63 „нулев ден“. Това купуваме.
Малчик се разсмя. Така наречените уязвимости „нулев ден“, които се целеха в софтуерни слабости, неизвестни на производителите до първия ден на тяхната употреба, бяха истинско злато за хакерите.
– Всички купуват. Знаеш ли колко е платил някакъв в Тайланд миналата седмица? Петстотин хиляди долара. За една- единствена уязвимост тип „нулев ден“.
– Можем да платим повече за постоянен поток. Ти имаш мрежата, която произвежда. Ние имаме клиентите. Също така бързаме много.
– Каква мрежа? - изсумтя Малчик. - Имаш предвид „Цер- бер“? Умните момчета от компютърен клуб „Цербер“? Е, ще ти кажа нещо. Те са прекалено чисти, за да работят за теб, който и да си. Те са чисти като първия сняг, тези момчета. Те смятат, че Сноудън все още работи за АНС. Искат да се ебават с правителството, бизнеса, мафията, с всеки, който има пари. Хакват за свобода. Свободно порно, свободен секс, свободни пари. Не знам, но мисля, че просто ще ти се изсмеят, ако говориш с тях. Който и да си, ако имаш пари, ти си врагът.
– Аз няма да говоря с тях, Малчик. Ти ще го сториш. Те те познават. Може би се страхуват от теб, може би не те харесват, може би смятат, че искаш пари, за да плащаш за красиви жени и големи мотори. Но все пак си един от тях. Можеш да ми осигуриш това, което желая.
Големият мъж поклати глава, но всъщност обмисляше и пресмяташе нещо в нея.
– Колко? - попита той.
– Ще ти платим десет милиона за постоянен поток от уязви- мости „нулев ден“. Онова, от което се интересуваме най-вече, са експлойти за UNIX64 или други, които могат да ни вкарат във финансови бази с данни. Oracle, Unisys, McAfee, RSA, как- вото имаш. Искаме произволни генератори на числа65, които всъщност не са произволни. Искаме да можем да манипулираме големите информационни масиви. Слушаш ли ме?
– Аха. Слушам.
– Е, започвай да си водиш бележки, братко.
– Имам добра памет.
– Добре, искаме нетуъркинг софтуер66, който можем да следим чрез бийкъни. Искаме всичко, което вече се следи чрез бийкъни като банки и финансови борси. Искаме всичко, което ще ни вкара в SWIFT67, дори в някой стар „нулев ден“ в SWIFT, който можем да прекодираме. Особено сме заинтересувани от големи международни трансфери, в които участват централни банки. Все още ли чаткаш?
– О, да - отвърна Малчик. - Списъкът ти с покупки е доста голям, приятелю. Какво смяташ да правиш? Да проникнеш във Федералния резерв?
– Нещо такова. Така, ето какво не искаме. Никакви ботне- ти68. Не ни пука за атаки за отказ на услуга69. Никакви картови глупости за кражба на самоличности. Ще оставим всичко това на приятелчетата ви с малки пишки в Москва и Киев. Никакви краквания на кодове, пароли и такива неща. Добри сме по тази част. Искаме да проникнем в големи финансови институции. Затова се нуждаем от хора, които могат да хакват в Германия.
– Ти си голяма работа - каза Малчик.
– Да, такъв съм. И искам тази помия възможно най-скоро. Искам я за онзи ден.
– Петдесет милиона - заяви големият мъж. - Не съм като повечето хакери. Удоволствията ми са скъпи. - Усмихна се и разкри решетка от златни импланти на зъбите си.
– Майната ти. Първо трябва да откраднем парите. Двайсет милиона.
– Трийсет. Не по-малко. Искам личен самолет, точно както във видеоклиповете.
– Двадесет и пет. Парите ще бъдат преведени в Лихтенщайн, Каймановите острови, Науру70, където кажеш. Но не повече. Приеми сега или си тръгвам.
Джуно протегна ръка.
– Двадесет и пет милиона за шест месеца - отвърна Малчик. - Ако помията ми ти хареса, ще ми платиш повече. Ако не, няма проблем, чао-чао.
Големият мъж протегна ръката си. Двете му ръце от китките нагоре изглеждаха покрити от татуировки.
– Съгласен - отвърна Едуард. - Плащаме на части. Една трета, една трета, една трета, като започнем от утре.
Джуно написа уеб адрес с „onion“ накрая, което означаваше, че е сметка, в която може да се влезе само чрез анони- майзър71, известен като „Onion Router“. Подаде TOR72 адреса на Малчик. В Денвър се говореше, че АНС са кракнали TOR, но АНС бяха толкова залети с данни, че анализаторите и никога нямаше да успеят да открият следите му.