– Изпрати ми координатите къде искаш парите. Също така трябва да се разберем къде ще изпратиш експлойтите и злов- редния софтуер. Всички интернет чатове се следят - от всички. Твоите техници трябва да говорят с моите техници.
– Няма проблем. Ще ти изпратя защитен адрес.
– Roxxor - отвърна Джуно, като използва хакерската фраза за доволство.
– Както кажеш - каза Малчик.
Едуард се обърна на една страна, за да обмисли нещо. Очите му се насочиха към заглавията на лавицата. Те бяха цял компендиум на невинната анархия на ранния уеб: „Пътеводител на галактическия стопаджия“, книгите за хобитите, Робърт Хайн- лайн в превод на половин дузина езици, цял ред с произведенията на Филип К. Дик в различни издания. Очевидно беше, че Малчик живееше в двата свята - в белия и в черния.
– Тъй като вече сме бизнес партньори, имам още един проблем, господин Малчик - каза Джуно. - Чудя се дали си чул какво се случи с швейцарското хлапе. То работеше с някои хора от подземния свят. Казваше се Рудолф Биел.
– Чух за него. Мъртъв е. Край на историята.
– Да, но знаеш ли защо е бил убит?
Джуно сондираше, искаше да чуе какво се носи на улицата, опитваше се да научи кой какво знае и колко щяха да му кажат.
– Може би съм чул някои слухове.
– Какви?
– Че е знаел прекалено много за нещо.
– Какво нещо? Хайде бе, Малчик, не ми приличаш на сра- межливец.
– Ще ми платиш ли за информацията?
– Вече се съгласих да го сторя. Искаш още пари ли?
– Разбира се. Това е нещо ново, така че ще ти струва нови пари.
Джуно искаше информацията. Така че кимна.
– Какво знаеш?
– Ето я уловката. Бизнесът ни е голям, разбираш, нали? Можем да хакнем каквото си искаме. Наистина е така. Вече знаеш всичко това, иначе нямаше да дойдеш да търсиш Мал- чик. Понякога дори хакваме правителства: големите шпиони. Онези с трибуквените инициали. Те ни изиграват, ние изиграваме тях. Никой не го вярва, но е така. Хубърт е наясно. Може би получаваме малко помощ. Никой не знае защо? Но, да, ние сме вътре във всичко.
– Швейцарецът, който беше убит, Биел, той знаеше ли за тези разбивания на кодове?
– Кой е говорил за разбиване на кодове? Ти. Не аз. Биел знаеше само, че някои хора са вътре в тези системи. Даже имаше някои доказателства за това. Някакви списъци, знам ли. Хората от подземния свят казват, че много тайни изтичат в Америка в днешно време, което не е за вярване. Някой вътрешен говори. Така казват всички. Та този Биел е изглупял. Отишъл е при американците. Някой се е поизнервил. Сега е мъртъв. Как- то казах, край на историята.
– Знаеш ли кой го е убил? Какво чуваш по улиците, когато си навън с голямото си кавазаки?
– Стига бе! Да не си луд? Не чувам нищо. Ако знам нещо, някой ще ме убие. Майната ти, човече. Наистина.
Джуно отстъпи. Проучването му беше дотук. Малчик или не знаеше, или не искаше да говори, така че беше негов ред да имплантира малко информация.
– Добре, ще ти кажа аз какво чух. Голяма тайна е, но искам да си наясно. Какво ще кажеш за това? Били са руските мафиоти. Убили са Биел, защото е бил доносник. Казвал е на американците, че имат теч. Споделял е тайни на мафията. Затова са го очистили.
– Много интересно, господин Аксел, но знаеш ли какво? Хич не ми пука. Ние сме добри хакери. Проникваме във всичко. Това правим ние. Хаксор завинаги! Но не сме убийци. АНС и ЦРУ вършат това, но не и ние. Ако руските хакери започнат да убиват хора като Биел, те са просто поредната мафия.
– Такава е и моята идея - съгласи се Джуно.
– Приятелю, лаеш в грешния двор. Ние хакваме, за да унищожаваме правителства. Това е всичко. Понякога работим с мафиите, да, така е. Понякога самият аз съм от коравите копелета и някои от по-мекушавите хлапета в „Цербер“ ме мислят за мафиот, но грешат. Така че предай на Хубърт, че, да, истина е, че не бяхме щастливи, когато господин Рудолф Биел реши, че иска ваканция в Америка, така е, но не сме дръпнали ние спусъка. Не знам кой извърши убийството. Никой не знае.
Джуно се изправи. Едва не се усмихна. Лицето му просто не беше конструирано за подобна гримаса.
– Не мисля, че това заслужава допълнително заплащане, не мислиш ли? - попита той.
– Не ти казах нищо, така че и ти няма да ми платиш нищо. Добре. Честна сделка.
– Ще предам на Хубърт - каза Едуард. - Хубаво е да си в бизнеса. Ти ни даваш каквото искаме и ще станеш много богат човек. Задействай мрежата си, за да успеем да влезем в големите банки, и, повярвай ми, двадесет и петте милиона ще са само началото.