Джуно прибра далекогледа и лазерния микрофон в дреш- ника на стаята си. Прикрепи заключващ механизъм за вратата, за да бъдат в безопасност инструментите му. Напрежението в тялото му намаля. След дългия път беше огладнял, затова си поръча сандвич с месо в стаята. Сандвичът беше с пилешка салата, объркана с майонеза, която мразеше, а не с печено пиле, както беше пожелал. Пържените му картофи бяха клисави. Изяде половината сандвич и останалото остави в коридора.
Едуард беше неспокоен: след като изчака няколко минути, за да храносмила гадната храна, слезе долу във „фитнес залата“, за да потренира. Фитнесът имаше комплект дъмбели, но най-тежките бяха петнадесет килограма. Когато пристигна, една жена вече ги използваше. Звучно започна да прави лицеви опори и коремни преси близо до нея, докато не си тръгна. Дъмбелите бяха толкова леки, че Джуно ги върна обратно на поставката. Всичко го вбесяваше. Качи се горе и се изкъпа. До- като се сапунисваше, си мислеше за секс.
Знаеше, че не бива да излиза навън, но започна да го обхваща клаустрофобия в стаята. Облече си черна тениска, на която беше изписано името на групата „Слипнот“, и отново си сложи обеците. Слезе долу и попита един красив млад охранител къде в града може да отиде да послуша музика. Младият мъж му препоръча клуб срещу реката, разположен в стари военни казарми. Джуно обикаля известно време, търсеше някой интересен и приятен за слушане, но музиката беше скучна, парчета от рода на АББА, и лошото му настроение се завърна отново. Малко преди полунощ се върна в хотела и мастурбира.
На следващата сутрин Джуно стана рано. Поръча си закуска и след като я изяде и се изкъпа, закачи табелката „Не безпокойте“ на дръжката на вратата си. Отиде до дрешника и извади апаратурата си за наблюдение. Постави далекогледа и лазерния микрофон един до друг. Насочи ги към прозореца на осемнадесетия етаж, който беше идентифицирал миналата вечер, и се намести в очакване Ърнст Люин да се появи на работното си място.
Часът беше 7:30, когато Едуард застъпи на смяна. Час по- късно в слушалките си чу да се отваря и затваря врата, погледна в окуляра на далекогледа и видя лицето на Люин, който си свали сакото, закачи го внимателно в гардероба и се настани зад бюрото си.
Джуно си направи някои полезни записки тази сутрин. Секретарката на Люин му звънна в 9:20, за да съобщи, че Брид- жит Сондерман е пристигнала за срещата си в 9:30. Джуно се обади в БМР и поиска да разговаря с госпожица Сондерман и беше прехвърлен в офиса на заместник-директора по комуникациите. Явно тя и други Ай Ти служители работеха във втория офис на БМР, кръгла бяла каменна сграда на Ешенплац, на няколкостотин метра надолу по улицата от „Хилтън“.
Сондерман влезе в офиса в 9:25 и даде отчет на шефа си за новата търговска система, която била на етап бета-тестване в търговската зала. Спомена няколко служители, които работеха върху проекта, доставчика на софтуера и бъговете, които бяха открити в този нетуъркинг софтуер, който свързваше новата платформа с другите части на банковата система. Разговаряха относно натиска, причинен от наскорошния спад на азиатските финансови пазари.
Малко преди 11:00 Джуно чу онова, което чакаше. Люин се обади на някого, за да потвърди срещата за обяд в 13:00 в „Мезон Верт“. Потърси човека по име, Алдо Хюбнер, и се представи като господин Люин. Хюбнер се включи и потвърди, че обядът остава и че вече е запазил маса. Говореха на английски, очевидно това беше езикът, който и двамата знаеха. Джуно си водеше бележки.
Американецът изчака няколко минути, след което се обади в ресторанта и направи резервация за обяд за себе си в 12:30. Поиска маса с изглед към реката, защото смяташе, че Люин и Хюбнер ще пожелаят също такава. Управителят каза, че ще се постарае.
Джуно отиде до компютъра си и потърси Алдо Хюбнер - той работеше като вицепрезидент на информационните системи в голяма фармацевтична компания, чието седалище беше в Базел. Изглежда, с Люин бяха както колеги Ай Ти мениджъри, така и приятели.
Едуард послуша още малко от сутрешната рутина на обекта си и си направи още няколко бележки. В 11:45 се преоблече, отново си сложи бялата риза и спортното сако, но този път добави и раирана копринена вратовръзка. Отиде до компютърната чанта и извади последната част от оборудването, което беше донесъл със себе си. Тя представляваше миниатюрен микрофон, направен във формата на писалка, и мъничка слушалка, за да се следят разговори до петнадесет метра. Джуно сложи писалката микрофон в джоба на гърдите си, намести вратовръзката си и се насочи към вратата преди дванадесет.