Ресторантът се намираше на около километър и половина северно от хотела, по поречието на Рейн, в най-величествения и стар хотел в града. Основното помещение беше малко и елегантно, с кристални полилеи, които висяха от високия таван, изключително бели покривки и тъмночервени плюшени столове. Залата беше идеална за шпиониране: добра акустика, малко странични шумове, отдалечени една от друга маси, но не и дотолкова, че да се намират извън обхвата му.
Джуно беше един от първите, които пристигнаха за обяд, и само една от масите с изглед към реката беше заета. Приготви двадесет швейцарски франка в ръката си, докато се ръкуваше с управителя, и му напомни за молбата си да бъде сложен в основната зала. Заведоха го до маса в средата на помещението, малко назад от прозорците с изглед към Рейн, но достатъчно близо. Носеше си книга за четене заедно с бележник, в който да вписва онова, което чуеше. Сложи слушалката в дясното си ухо, това, което беше от другата страна на вратата, и зачете менюто.
Едуард тъкмо поръчваше храната си, когато Люин пристигна - беше по-висок и по-мършав, отколкото изглеждаше през окуляра. С него беше по-нисък мъж с къдрава коса и силен глас, който трябваше да е Алдо Хюбнер. Джуно ги наблюдаваше, докато заемаха местата си до прозореца, вероятно на около девет-десет метра от него и в идеална видимост.
Каза на сервитьора, който слушаше много внимателно, че желае медальони омар за предястие, гълъбови гърди с тасма- нийски пипер, след което сирене и парфе за десерт. Извади писалката от джоба си и я остави на масата, под вестника, който беше взел със себе си.
Люин и Хюбнер разговаряха с удоволствие, личеше, че бяха двама приятели, които се наслаждават на компанията си в добър ресторант. Обсъждаха общ приятел: Роджър Фридман, който работел за ОБШ74. Правеха планове да отидат на ораторията на Бенджамин Бритън „Реквием за войната“ заедно със съпругите си следващата седмица. Жената на Люин се казваше Рейчъл, а тази на Хюбнер - Анжелик. Обсъждаха плановете си за Коледа и годишната дилема дали да отидат на ски в Алпите или на слънце на Карибите.
Джуно се наслаждаваше на храната си, докато слушаше разговора, и си водеше бележки. Качеството на звука беше добро, все едно двамата мъже стояха на неговата маса. Те не бяха недискрет- ни, но говореха свободно за личния си живот по начина, по който го правеха двама приятели по време на среща.
Люин и Хюбнер изядоха предястията и основните си ястия, докато разговаряха, но пропуснаха сиренето и десерта. Трябваше да се връщат на работа. Тръгнаха си около 14:30, точно ко- гато Джуно начена парфето си. Изяде малините, но останалото остави. Вече беше хапнал достатъчно за цяла седмица. Прибра малкия микрофон в джоба си и елегантно премахна слушалката от ухото си, така че дори сервитьорът да стоеше до главата му, нямаше да забележи какво се случва.
Едуард плати сметката. Тя беше приблизително триста франка. Помисли си колко ядосани щяха да са в Денвър, когато сумата пристигнеше при тях. Джуно погледна отново към сервитьора, докато онзи се оттегляше, и си мислеше как му се иска да го натисне в мъжката тоалетна.
*
* *
След като Джуно придоби суровия материал чрез „социално инженерство“, останалото беше рутинна работа. Когато се върна в стаята си в „Хилтън“, прибра апаратурата за наблюдение в куфара и седна зад лаптопа си. Морис му беше заредил скриптите - готови инструменти за хакване, които да използва, щом набележи целта. Работеше внимателно, уверяваше се, че всяка стъпка е завършена коректно, преди да задейства каквото и да било.
Първо трябваше да открадне имейл адреса на Алдо Хюб- нер. Джуно отвори интернет сайта на фармацевтичната компания, за която той работеше, и там бяха изброени адресите на служителите. Запази този на целта си, след което го провери в „имейл досието“ в сайта centralops.net и установи, че адресът е валиден. Изпрати на Хюбнер празен имейл на него, за да се увери, че всичко е наред. Хюбнер не отговори, но сървърът не му върна съобщението.
Сега Джуно беше готов да постави примамката на дигиталната си кукичка: изпрати фалшив имейл на Ърнст Люин, който уж беше изпратен от имейл профила на Алдо Хюбнер, чий- то адрес се виждаше като изпращач. Темата на писмото беше „Благодаря за обяда“. Под темата съобщението гласеше:
Радвам се, че обядвахме в „Мезон Верт“ днес. Анжелик и аз ще купим билети за ораторията на Бритън за нас и за вас с Рейчъл. А почивните дни? Какво ще кажеш за Поант Мильо в Сен Бартелми? Скъпичко е, но ми пиши какво мислиш?