– Как точно го сториха?
– Казаха ми, че ако искам да правя готини неща, да прониквам в която система си искам, да използвам най-добрия хардуер, правен някога, и да ми плащат за това... о, да, и да преследвам лошите момчета също, трябва да отида при тях. В неговите уста звучеше като най-яката и най-тежкарска работа на планетата. Бях завършила докторантурата си, но не исках да преподавам. Така че ето ме тук.
Уебър я погледна скептично, все едно нямаше как това да е цялата история.
– Това ли е? - учуди се той. - Момичето се среща с агенцията. Момичето харесва агенцията. И живели щастливо до края на дните си?
Жената наклони глава. Шефът и искаше от нея да бъде честна, така че тя се подчини.
– Обичам тайните - отвърна Вайс. - Добра съм в откриването и опазването им. Колкото повече остарявам, толкова по- малко ме интересуват хората. На тях не може да се разчита. Харесвам разни неща. Затова съм компютърен инженер, а не хуманитарен работник, предполагам. Щастливите краища не са по моята част.
Жената говореше бързо, както правеха умните хора, и се клатеше напред, докато го правеше. Когато привърши със своята кратка история, погледна любопитно към директора си.
– Няма да ме уволните, нали? Носят се слухове, че някои глави в ЦИО ще паднат заради провалена мисия в чужбина. Мислех си, че затова искате да ме видите.
– Съвсем не. Но съм любопитен. Откъде чу за тази предполагаема чистка?
– Когато се върна, Поунзор ми каза, че е имало проблеми в Европа. Не ми сподели какво е правил там. Спомена само, че нещо лошо се е случило и той е отнесъл вината за него.
– Не ти ли каза къде е бил?
– Не. Такава ни е уговорката. Аз поддържам активен Центъра за информационни операции - или иначе казано, следя във военната зала винаги да има гризини и диетична кола, - докато той организира и изпълнява операциите си. Понякога ми споделя какво прави, понякога не. Когато отпътува за Европа, не ми каза нищо, освен че трябва да върви. Седмица по-късно се върна, изглеждаше ужасно и постоянно говореше, че ще бъде уволнен. След това отново изчезна вчера. Той ръководи света с ръце в джобовете на своите карго къси панталони, ако не сте забелязали.
– Не познавам Морис толкова добре, но, да, впечатлението ми е такова.
Уебър разгледа добре Вайс. Изведнъж се превърна в изключително небрежен и спокоен човек. Спомни си себе си на нейната възраст преди около петнадесет години, когато беше започнал да осъзнава, че е доста добър в управлението на компании и в правенето на пари. Но дори през най-добрите си дни не беше толкова фокусиран, колкото Ариел Вайс. Желаеше тази жена да бъде на негова страна; в интерес на истината в изолацията, в която се намираше, имаше нужда от съюзник.
– Безпокоя се за Морис - каза Греъм. - Последния път, в който го видях, изглеждаше изтощен.
– Той наистина е изтощен, господин директор. Прекалено много неща му се стовариха на главата в последно време. Безпокоя се, че потъва.
– Дадох му много отговорности. Надявам се да може да се справи с тях.
– Поунзор е силен. Ще се оправи. Може би е добре за него малко да се махне. Почива, когато не е в офиса си. Харесва му да е сам.
– Точно това ме тревожи.
– Защо? Какво е направил?
– Случаят не се разви добре. Той го пое и всичко отиде по дяволите. Предложи ми оставката си, но му казах „не“, той все още е моят човек. Изглеждаше разтърсен от това, обезпокоен от нещо. Чудех се дали не си забелязала от какво.
– Поунзор винаги е малко странен, господин директор. Това си е от професията му. Когато човек е умен колкото него, понякога не се вписва в общата картина.
– Но той е добре, нали? Няма за какво да се тревожа?
Вайс сви рамене.
– Не мога да отговоря на този въпрос, господин директор. Трябва да се безпокоите за всичко. Едно от нещата, които съм научила в агенцията, е, че всички сме просто хора с много проблеми.
– Морис има ли проблеми?
Вайс разтвори ръце с дланите нагоре.
– Задавате ми въпроси, на които не мога да отговоря - вероятно и не трябва да го правя. Работя за Поунзор. Той е моят шеф. Не ми е работа да го шпионирам. Негова ли беше вината за провала?
– Все още не знам. Но се случи по време на неговата смяна. Затова предложи оставката си. Ако нещо се обърка и ти си начело, поемаш вината. В агенцията не се уволняват достатъчно хора. Затова е посредствена.
– Аз не съм такава.