– Нямах предвид теб. Имах предвид цялата организация.
– Но, господин директор, аз съм организацията. Или поне младата част от нея. За кого мислите, че говорите? За хора като мен. Желаете ли от нас да поемаме рискове?
– Разбира се, че го желая. Искам да поемате повече рискове, всички вие, доста повече. Искам това място да е по-агресивно и да сритва задници.
– Искате ли честен отговор, господин директор?
– Да, мътните го взели. И престани да ме наричаш „господин директор“. Продължавам да надничам зад рамото си с мисълта, че говориш на някой друг. Просто ми кажи истината и не се безпокой за нея.
– Добре. В такъв случай не тормозете Поунзор повече.
– Защо не?
– Защото той е от хората, които поемат рискове и всички го знаят. Ако тези всички започнат да умуват над случилото се с него, онези на моята възраст ще си кажат: „Опа. Я чакай малко. Забави темпото или може да се окажеш в беда. Директорът не обича грешки.“ Хората ще се завърнат към старата успешна формула.
– Каква е тя?
– Ако ръководиш много операции, поемаш голям риск за кариерата си, ако ръководиш малко операции, рискът е доста по-нисък, а ако не ръководиш никакви операции, то тогава няма никакъв риск от ИКК.
– Инцидент край на кариерата?
– Точно така. Хората ще си кажат, че Поунзор е бил прекадено агресивен и затова е бил разкаран.
– Бавното темпо е точно обратното на онова, което желая.
– Тогава оставете Поунзор да си свърши работата. Вероятно е безопасен.
– Сигурна ли си?
– Не. Но ще бъдем внимателни отсега нататък.
Уебър стана от полираната маса и отиде до прозореца. Всички места долу на паркинга бяха заети, поне доколкото виждаше от местоположението си. Агенцията, която ръководеше, беше подредена, но не и особено добра. Обърна се към Вайс.
– Безпокоя се за Морис - повтори директорът. - Не мога да се отърся. Гласувах му голямо доверие, но просто се чудех...
Уебър се върна на масата и седна срещу гостенката си. Тя се вторачи в него, не беше сигурна какво трябва да каже. Той обмисли още веднъж предложението си, съгласи се вътрешно със себе си и заговори:
– Ще работиш ли за мен?
– Вече го правя. Вие сте директорът. Всички работят за вас.
– Имам предвид нещо различно. Искам да останеш на позицията си като заместник-директор на „Информационни операции“, но да започнеш да докладваш на мен и понякога да изпълняваш задачи, които ти възложа. И да не казваш на Морис в никакъв случай.
– Да съм ваш агент, с други думи, вътре в ЦИО? Точно това искате от мен.
– Да, в основата си точно това искам.
– Уха. Това е... необичайно. Законно ли е?
– Разбира се, че е. Аз управлявам организацията. Ако искам нещо, съгласно правата, които президентът ми е гласувал, то тогава е законно.
– Какво ще се случи, ако Поунзор научи? Той ще ме унищожи.
– Аз ще се погрижа за теб. Както каза, аз съм директорът. Аз управлявам наоколо.
Жената го погледна в очите и разгледа красивото му, момчешко лице, докато се чудеше какво решение да вземе.
– Не го казвам просто така - настоя Вайс. - Той ще ме унищожи. Нямам предвид, че ще ме уволни. Ще ме затрие. Ще опропасти името ми и бъдещето ми. Може и да се държи като хлапак, но има доста приятели.
– Трябва да ми се довериш, Ариел, или не го прави. Моята работа е да поправям онова, което е нередно в агенцията, но се нуждая от помощ. Каза ми, че обичаш да поемаш рискове, така че сега е времето да поемем такъв. Иначе няма да повярвам и на дума от онова, което ми каза за якото момиче.
– Не е честно - отвърна жената усмихната, но в очите и се забелязваше пламъче. - Каква е моята полза от цялата работа? - попита тя. - Освен че ще ви помогна на вас.
– Какво искаш? - попита Уебър. Не беше очаквал подобна реакция.
– Ще съм изключително щастлива, ако един ден аз ръководя ЦИО. Или пък да се преместя на седмия етаж, когато се освободи място за заместник или съветник. Аз съм добър ръководител.
– Амбициозна си - констатира Греъм.
– Естествено, че съм. Принцовете вече не спасяват красиви дами без никаква изгода и обратно.
– Няма да ти обещавам нищо. Но ще бъдеш най-логичният кандидат, който да наследи Морис, освен ако не се нуждая от теб някъде във висшето ръководство.
– Приемлива оферта - отвърна Вайс.
– Приемам това като „да“, което е и правилният избор. За минутка си помислих, че си просто поредната кариеристка.
– Такава съм. - Жената скръсти ръце пред гърдите си.
– Добре, надувке, ето я и първата ти задача: искам да влезеш в главата на Морис. Разбери какво прави, когато не изпълнява операции. Няма нищо неуместно в това. Ти си негова за- местничка, ти трябва да знаеш какви ги върши. Каза, че обичаш тайните. Време е да откриеш няколко нови. Как ти се струва?