– Добре е. Както казахте, това ми е работата, а аз работя за благото на компанията.
– Чудесно. Аз също работя за благото на компанията. Започваме от днес, искам да знам всичко за шефа ти. Намери досието му, влез в имейла му, всичко, до което можеш да се докопаш. Ако имаш нужда от помощ - техническа или каквато и да е, - просто ми кажи. Ако се сблъскаш със стени, които не можеш да преодолееш, пак ми кажи.
– ЦИО целият е в стени. Поунзор има прегради в преградите. Никой не вижда цялостната картина освен него.
– Е, това е на път да се промени. Събери записите за операциите на Морис през последните две години, всички, които можеш да откриеш. Търси операционна схема и разбери какво липсва. Това ще ти помогне да разбереш къде да търсиш за мрежи, които не са в архивите.
– За кого да кажа, че събирам тази информация? - попита Ариел и повдигна вежди.
Уебър се засмя и постави голямата си ръка на рамото и.
– Кажи им, че е за Джак Флори.
Жената също се разсмя. Все пак беше изслушал внимателно колежанските и истории.
– Как ще поддържаме връзка? Ако Поунзор е толкова всемогъщ, за колкото го смятате, трябва да съм внимателна.
Уебър помисли за момент.
– Връщам се след минутка - каза той, напусна трапезарията и отиде в офиса си. Вайс погледна навън през прозореца и се замисли за всички директори на ЦРУ, които бяха стояли в това помещение от 60-те години на миналия век до ден днешен, и за кошмарите, които бяха преживели. Някои се бяха оказали щастливци и решаваха проблемите си чисто, но повечето не можеха така. Това беше къщата на прекършените мечти и амбиции.
Уебър се върна след тридесет секунди с два мобилни телефона „Нокия“, произведени около 2005 година, както и пакет с връзка от сим карти, номерирани от едно до десет.
– Това е чист телефон - заяви директорът и и подаде единия от апаратите. - Всеки път, когато ти се обадя, хвърляй сим картата и слагай новата. Имам списък с номерата. Аз ще правя същото. - Мъжът вдигна втория телефон. - Ето моя номер и списъка със сим картите, които ще използвам. Не се разделяй с тях. Слагай си ги под възглавницата, докато спиш, ако се налага.
Уебър и подаде две листчета хартия с различни телефонни номера. Вайс започна да хапе устната си. Затвори очи за момент, като че искаше да възпре някаква мисъл.
– Този хак ще сработи ли? - попита Греъм. - Ти си експертът.
– Ще видим - отвърна тя. - Понякога в МТИ обсъждахме грешки от типа „няма как да се случи“, които теоретично бяха невъзможни да възникнат, но въпреки това се появяваха в системата. Един от примерите е, когато размерът на файл е с негативна стойност.
– Какъв е резултатът, когато се появи събитие „няма как да се случи“?
– Обикновено става фатална грешка и системата се скапва.
Уебър кимна, ръкува се с нея и я изпрати до вратата. Секретарките му Мари и Даяна си размениха погледи, докато наблюдаваха как младата жена си тръгва.
17. Хамбург
К. Дж. Сандовал, шефката на подразделението в Хамбург, все още беше разстроена от начина, по който и беше отнет случаят от един висш служител, мъж, от друго подразделение, който се провали, без да има никакви последици за никого, поне доколкото знаеше тя. Не беше честно. Баща и винаги и беше повтарял, че срещу мощната англоговореща структура не трябва да се гневи, а трябва да и го върне. След няколко дни на размисли тя се посъветва с бивша адвокатка от Министерството на правосъдието във Вашингтон, която все още имаше високо ниво на достъп и специализираше в дискриминация на работното място на служители в разузнавателните общности. Адвокатката не беше сигурна дали в случая на Сандовал има подобно нещо, но се съгласи да напише писмо до офиса на „Равни възможности за заетост“ и да обясни какъв е проблемът, като пропусне класифицираните подробности. РВЗ имаха консултантски отдел и разследващи, обясни адвокатката, които гледали да разрешават случаите си бързо и без много шум.
Основният абзац в писмото гласеше следното:
Госпожица Сандовал е била уведомена, че случай с голям потенциал, с който първоначално се е заела, е бил прехвърлен на Центъра за информационни операции, който разполага със специален екип. Тъй като тя не е била поканена да се присъедини към този екип въпреки нейния опит по случая като началник-подразделение към Националната служба за прикритие, госпожица Сандовал смята, че е станала жертва на нечестни и дискриминационни действия. Госпожица Сандовал говори немски трето ниво и разполага с полезни контакти както в Хамбург, така и в цяла Германия. Като нейна адвокатка моля тя своевременно да бъде включена в специалния екип на ЦИО/АНС. В противен случай ще отправя официално оплакване до офиса на „Равни възможности за заетост “ и ще изискам пълно разследване и решение.