Служителите на ЦРУ, които бяха станали изключително способни в прикриването на задниците си и законната защита, веднага осъзнаха, че писмото съдържа онова, което наричаха „скрит потенциал“. Копие от него беше изпратено от служител на РВЗ до офиса на главната съветничка и веднага предадено на Рут Савин. Тя знаеше, че Греъм Уебър беше взел лично решение да даде хамбургския случай на Джеймс Морис, което означаваше, че ще е лично въвлечен във всякакви последващи разследвания и спорове. Савин си запази час да се срещне с него този следобед.
– Трън в задника - отбеляза Рут, когато подаде копие от писмото на адвокатката на Греъм Уебър. Кариерата и във федералното правителство я беше научила да обръща също толкова внимание на жалбите за дискриминация от държавните служители, колкото Върховният съд обръщаше на петициите на осъдените затворници, а именно като на огромна загуба на време.
Савин стоеше срещу Уебър, докато той четеше писмото. На лицето му се появи неочаквана усмивка. Директорът си търсеше съюзници и в случая видя възможност да си намери такъв.
– Нека желанието и бъде изпълнено - каза той. - Накарай я да ми се обади. Лично аз ще я назнача да работи по случая специално за мен.
Савин се намръщи. Обичайният и правен съвет към висшите служители беше да спазват дистанция от подобни ищци, а не да ги приемат.
– Сигурен ли сте? - попита Рут. - Случаи като този могат да ви навредят.
– Нуждая се от помощ. Тя иска да е полезна. На мен ми се струва като добра възможност. Хайде да и се обадим.
– Сега ли?
– Защо не? Да видим какво ще може да изрови. Ако се справи добре, ще я върнем тук. Ще се срещнем извън централата.
– Ще кажете ли на Морис?
– Не. Това е смисълът. Искам някой по случая, който не е Морис.
– Вие сте шефът - отвърна Савин. Тези думи бяха често използвани от главните съветници във и извън правителството, макар невинаги с подобно хладнокръвие.
Уебър накара Рут да изчака с него, докато Мари набра сигурния телефон на Сандовал в Германия. Искаше да има свидетел. Телефонът зазвъня. В Германия минаваше десет сутринта. Най-накрая сънен глас отговори на английски.
– Обажда се Хейвън Джей Пулман - обяви Греъм. Това беше псевдонимът, който използваше в кореспонденциите.
От другата страна на линията последва пауза, докато Сан- довал прехвърляше имената, криптонимите и псевдонимите в главата си. Когато осъзна кой се обажда, в гласа и се усети нотка на изненада и притеснение.
– Как мога да ви бъда полезна, сър? Някакъв проблем ли има?
– Не, няма проблем. Току-що прочетох вашето писмо от адвоката ви до офиса на РВЗ. Главната ми съветничка ми го показа. Мисля, че сте права. Искам да участвате по-активно в случая.
– Така ли?
– Да. Трябва да постигнем повече. Но не желая да ви включвам в специалния екип, който беше назначен по него.
– Защо не? Достатъчно квалифицирана съм. - В отговора и имаше частица недоволство, когато осъзна, че за втори път е отхвърлена.
– Желая да работите директно за мен. Би ми се искало втори чифт очи да погледнат случая. Използвайте собствените си ресурси и следвайте вашите следи. Докладвайте пряко на мен. Това е сделката. Не казвайте нищо на началник-щаба в Берлин и на подразделението на Бюрото по евразийски и европейски въпроси. Говорим за затворена комуникация. Можете ли да се справите с това?
– Да, директоре - отвърна Сандовал, гласът и леко трепереше от вълнение. - Сигурен ли сте, че няма проблем, имам предвид бюрократично?
Уебър погледна към Савин. Усмихна се.
– Главната съветничка е с мен и ми казва, че всичко е наред. Нали, Рут?
Жената премига, но не каза нищо.
– Какво искате да търся? - попита Сандовал.
– Очевидното: желая да разбера какво се случи с вашия човек. И дали е говорел истината, когато е казал, че имаме проблем.
– Това означава, че трябва да вляза в хакерския подземен свят - сериозно заяви Китън.
– Да, ако е възможно. Швейцарецът каза ли нещо съществено, което да ти помогне в случая?
– Нищо важно. Спомена „Приятелите на Цербер“ и „Борсата“. Нямам никаква представа какво представляват.
– Разбери. Донеси ми отговори. Ако попаднеш на нещо добро, качвай се на първия самолет и ела във Вашингтон. Веднага, без да чакаш или да пращаш съобщения. Просто го направи.
– Да, директоре.
– Не ме разочаровай. Искам да ми докладваш всяка седмица и още сега, ако имаш нещо важно, което трябва да знам.