Крайзер познаваше Хамбург. Той беше започнал кариерата си в този град и се беше издигнал до шеф на хамбургската полиция, преди да се премести в Мюнхен, а след това и в Берлин, за да ръководи националната шпионска агенция. Справи се доста добре в БНД, създаде си много приятели и малко врагове. Когато се пенсионира, се завърна у дома в Хамбург и след толкова много години на съвместна работа с ЦРУ искаше да остане в играта, за което Лангли беше изключително доволен. В интерес на истината Сандовал беше изпратена, за да разговаря с него, и така се запознаха.
– Мислех си, че случаят се ръководи от някой друг: вашите интернет специалисти. Така ми каза шефът на БНД - отбеляза домакинът.
– Официално наистина е така. Посещението ми при теб е неофициално. Просто искам да получа верен отговор на въпроса откъде се появи швейцарецът. Трябва да разберем, ако наистина сме заплашени.
Крайзер се засмя. Усмивката преобрази лицето му, строгите и сериозни черти станаха по-меки и по-закачливи.
– Това ми хареса, Китън. Искаш старецът да ти помогне да разбереш хакерите. Поласкан съм, но смятам, че имаш нужда от по-млад съветник.
Сандовал беше прекалено разстроена, за да се държи сдържано. Крайзер беше единственият и шанс, а тя не искаше да се провали пред директора.
– Помогни ми, Уолтър. Сигурно имаш контакти в подземния свят. Определено старата ти служба разполага с такива. Германия има повече добри хакери от която и да било друга страна в Европа. Намери ми някого, с когото да разговарям, така че да не се чувствам толкова тъпа. Просто ми дай нещо за начало.
Усмивката на Крайзер се беше изпарила. Сините му очи се присвиха, докато прехвърляше имена и случаи в ума си.
– Тези хора не обичат да говорят, нали знаеш, особено пред твоето правителство. Те мразят ЦРУ Те живеят, за да ви създават трудности.
– Тогава ще бъда някоя друга, бизнес дама или професор. Просто ми намери някой, който познава този свят.
Мъжът пое ръката и.
– Отхвърлили са те настрана, доколкото разбрах.
– Да, и това не ми хареса. Това е вторият ми шанс.
– Braves Madchen78 - каза Крайзер.
Домакинът се изправи и отиде до електронния си бележник, където държеше адресите си. Разгледа го, намери онова, което търсеше, и се върна.
– Мисля, че разполагам с точния човек за теб. Но трябва да бъдеш много внимателна. Този е отбелязан като ,yorsicht! Да се внимава“. Той е германско хлапе, макар и вече да не е такова, почти на тридесет е. Казва се Грулиг. Преди време ми
беше много полезен, преди да замина за Берлин. Но е объркан. Понякога си мисля, че е видял призрак.
Сандовал се отпусна в мястото си изплашена.
– Швейцарецът имаше същия поглед, все едно беше стреснат. Какво става с тези хора?
– Не мога да отговоря на този въпрос, госпожице Китън. - Крайзер наля на гостенката си още кафе.
– Това хлапе може да ти помогне - продължи мъжът. - Но трябва да заминеш за Берлин. Той се намира там. Няма да се съгласи да се срещнете на публично място. Трябва да измисля нещо.
Сандовал скръсти ръце. Стигна до трудната част.
– Не казвай на БНД, Уолтър. Обещай ми. Дръж всичко неофициално. Не казвай и на никого в агенцията. Аз съм на свободна практика. Тази информация може да ме изхвърли от работата ми.
Крайзер се пресегна отново и сложи голямата си ръка върху нейната.
– Милата ми, хванала си една много гореща жица. Ако я стискаш прекалено силно, ще се изгориш. Трябва да видиш откъде идва, откъде произлиза, откъде тече захранването. За съжаление не мога да ти помогна с това. Но ще ти покажа откъде да започнеш.
Сандовал искаше да се държи професионално, но не успя да се въздържи да не целуне стареца по бузата.
18. Берлин
Госпожица Китън Сандовал чакаше в неприветлива конферентна зала, намираща се в тъмносива сграда в източния край на „Унтер ден Линден“. Тя приютяваше офиса на фондация, създадена от германска финансова компания, за която Уолтър Крайзер извършваше консултантски услуги от време на време. През прозорците се виждаше величествената красота на Бранденбургската врата с нейните гръцки колони, на върха на които беше монументалната колесница и четирите и коня, които галопираха в светлина и мрак.
Сандовал беше облечена в костюм с черен панталон, носеше бележника, на който пишеше „Сцила Секюрити Со- люшънс“, каквото беше името на частната компания, в чиито записи присъстваше като системен аналитик. Носеше очила и кестенява перука и ако човек не се загледаше внимателно в нея, нямаше да успее да я разпознае като жената, която работеше в американското консулство в Хамбург. Според документите си се казваше „Валери Тенант“. Отпиваше от чаша минерална вода и след малко я допълни от бутилката.