Сандовал го погледна сериозно в очите. Нямаше отговор за този въпрос. Продължи напред.
– Клиентът ми се интересува от организация на име „Приятелите на Цербер“ и друга, известна като „Борсата“. Трябва да сте ги чували или можете да ми помогнете да ги открия. Затова исках да се срещнем.
Грулиг махна мазния си кичур от лицето си. Ръцете му като че ли затрепериха за момент. Физиономията му беше бледа от дните и нощите на взиране в компютърния екран, но сега като че ли беше изгубила изцяло цвета си.
– Госпожице, която и да сте, ще си изпросите да ви убият, както и мен. Това са имена, които не съществуват.
– Да, съществуват. Чували сме ги. И знаете ли от кого?
Грулиг не отговори, но по очите му си личеше, че е заинтересован да разбере отговора. Беше уплашен, да, но също така нямаше търпение да чуе онова, което американката беше напът да му разкрие.
Сандовал го погледна отново в очите. Можеше да бъде твърда и непоколебима, когато си имаше работа с източници. Такава и беше дарбата: изглеждаше мекушава, но всъщност не беше такава.
– Ще ви кажа, Щефан. Чухме тези имена от швейцарец на име Рудолф Биел. Знаете ли кой е той?
Грулиг кимна.
– Горкото хлапе - отвърна той.
– Да, горкото хлапе. Иска ми се да сторя нещо с хората, които са сметнали, че е заменим.
Мъжът поклати глава, но вече беше заиграл по нейните правила. Можеше да стане и да си тръгне преди пет минути, но не и сега.
– Така че нека те попитам отново, Щефан. Ще ми помогнеш ли да разбера какво са „Приятелите на Цербер“ и „Борсата“?
– С кого разговарям? - попита Грулиг. В гласа му се усети леко потреперване. Все едно някой го беше накарал да застане над пропаст и да погледне към нея.
– Само с мен. Аз съм американка. Това е достатъчно. Никой от моята страна не знае, че съм тук. Никой не знае, че имам среща с теб освен човека, който я уреди с твоя приятел Хенинг, а аз няма да ти кажа кой е той. Знам, че всичко това е много опасно. Затова не съм казала на никой от хората, с които работя. Просто трябва да разбера какво, мамка му, става.
Ругатнята и като че ли го изненада. Изглеждаше някак си нелепа. Мъжът погледна към вратата. Погледна и през прозореца към Бранденбургската врата, която като че ли се носеше по въздуха, камъкът проблясваше на сутрешната светлина. Погледна към нея и започна да говори, първоначално гласът му трепереше, но после се стабилизира.
– Вие трябва да сте много тъпа или много умна, още не мога да преценя - каза той.
– Аз съм обикновена, но се тревожа и се нуждая от помощ.
– Аз също - отвърна Грулиг.
– Това е начало. Разкажете ми за „Цербер“ и за „Борсата“.
Мъжът поклати отново глава при споменаването на тези
имена.
– Не разбирате нищо, нали?
– Явно не. Така че ми помогнете да разбера.
– Смятате, че хакерският подземен свят е съставен от сбирщина престъпници. Мръсни пичове от Сочи и Киев, които продават гадости и убиват хората, които се изпречат на пътя им. Така е, нали?
– Да. Предполагам. Не съм ли права?
– Разбира се, че сте. Но кои смятате са купувачите на тези пазари? Да не мислите, че е някой хакерски кръстник, който купува всички експлойти и ги продава в бърлогата на крадците?
– Не знам. Вие ми кажете. Кои са купувачите?
– Купувачите са правителства. Добри правителства и лоши правителства. Понякога купувачите са компании, за да могат да поправят слабостите си. Но най-често са правителства, които искат чрез тях да проникнат в определени мрежи и системи.
– Американското правителство е купувач?
Грулиг изпръхтя отново и се разсмя на глас.
– Вие сте глупава. Разбира се, че когато се налага, американското правителство е купувач. Но в интерес на истината не това е важното.
– Не е ли? Кое е важното тогава?
– Важното е, че купувачите и продавачите са едно цяло. Не е достатъчно само да купуваш експлойти. Правителствата искат да купят хората, които ги създават. Вече няма хакери „бяла шапка“ и „черна шапка“. Всички са „една шапка“. Всички работят заедно.
– Какво представлява „Борсата“?
– Име на нещо, което няма име.
– Какво означава?
– „Борсата“ е пазар. Момчетата, които свалят системите, са същите, които помагат да се изградят наново. Всички са търговци на един и същ пазар. Хората, които изграждат защитата, изграждат и нападението. Разбирате ли какво имам предвид? Понякога искат да дадат име на това шоу, така че го наричат „Борсата“ или „Кардърпланет“81, или „Стъкснет“82, или „Флейм“83. Не ми пука. Серат в църквата ми, всички те. Серат на олтара. Мразя ги. Чувате ли ме? Мразя ги.
На Сандовал и се прииска да прегърне германеца с неговия мъхест пуловер и мазна коса. Да, беше започнала да разбира.