– Не е достатъчно само да ги мразите - каза тя. - Трябва да ги спрете.
– Не мога. И вие не можете. Те унищожават киберпростран- ството, но положението е по-лошо от това. Хората говорят така, все едно „кибер“ е отделно електронно пространство, но информацията е въздухът, който дишаме. Как могат да купуват и да продават въздуха тези копелета? Те унищожават живота и свободата. Не мога да го понеса.
Грулиг затвори очи и преглътна звучно. Нямаше сълзи в очите му, само подсмръкна и се изкашля нервно.
– Кои са „Приятелите на Цербер“?
– Те са лъжци. „Цербер“ няма приятели.
– Добре тогава, кой е „Цербер“?
– Кучето, което охранява портите на ада. Всеки знае това.
– Не, наистина, знаете ли нещо за него? Моля ви.
Мъжът се усмихна; гримаса, която можеше да мине за приятна усмивка.
– Е, помогнах да го създадат, така че би трябвало да знам. Цербер е компютърен клуб „Цербер“ тук, в Берлин, във всеки голям и малък германски град, в цяла Европа, дори и в Америка. Той е домът за хора, които обичат интернет и мразят ограниченията, хора, които обичат свободата - и ще предприемат действия, да, наистина ще предприемат действия, за да попречат на определени хора да наранят нашия благословен хаос. Интернет отнема властта на правителствата и компаниите, разбирате ли, и сега те искат да си я възвърнат.
– Мога ли да се срещна с „Цербер“?
Грулиг се разсмя, този път от сърце.
– Не. И да. С кого смятате, че разговаряте.
– С „Цербер“?
– С част от него. „Цербер“ е навсякъде. Казах ви вече. Как можете да се срещнете с въздуха? Вие го дишате. Той е безплатен.
– Трябва да попитам отново. Важно е. Кои са „Приятелите на Цербер“?
– Те не са истински приятели. Те са една измама. Чувал съм името, но никога от хора, на които имам доверие. Повечето от нещата, които чувате за „Цербер“ навън, са лъжи. Вашата информация навярно също е лъжа, така мисля. Но честно казано, не знам.
Небето над Берлин започна да притъмнява с промяната на времето. Сянка падна върху конферентната зала в лъскавата сграда на Паризер Плац. Тази промяна в светлината като че ли промени настроението на Грулиг. Той погледна часовника си. Нервният поглед се завърна на лицето му. Очите му се застрел- каха напред-назад, като че ли се чувстваше клаустрофобично в помещението. Сандовал усети, че започва да го губи.
Погледна го право в очите отново. Взе ръката му в своята, но мъжът я издърпа.
– Кой уби Рудолф Биел? - попита тя. - Трябва да разбера. Тази „Борса“ ли беше? Или някой друг?
Грулиг се изправи и заклати глава.
– Вие, госпожице, сте изключително луда и глупава. Не разбрахте ли и дума от онова, което ви казах? Всичко е едно и също нещо. Няма екип на име „Борсата“, който се бори срещу екип на име... знам ли, САЩ, Китай, руската мафия. Когато видите цялостната картина, всички са един отбор. Как мога да кажа кой го е убил? Не разбрахте ли? Няма значение. Помнете какво ви казах: вече няма хакери „бяла шапка“ и „черна шапка“. Вече има само златни шапки, онези с парите.
– Значи могат да четат съобщенията на Америка, тайните съобщения от агенциите? Трябва да знам.
– Някои вероятно. Но пак ви казвам, всичко е като Лао- коон84: не можете да различите тялото на змията от ръцете на човека. Агенциите са гладни за експлойти, за да вършат своята мръсна работа. Влизат във всяка една съществуваща система и никой не знае защо. Един ден са в Иран, на другия са в Швейцария, на третия в Китай. Има ли някаква цел във всичко това, или просто става въпрос за една мръсна игра? Нямам представа. Но е опасно.
Грулиг се запъти към вратата. Сандовал се пресегна и го хвана за ръката, но той се откъсна от нея.
– Останете - каза му тя. - Нека ви помогна.
Младият мъж поклати глава и кичур от мазната му коса падна върху очите му.
– Не. - Стигна до вратата. - Не идвайте с мен. Не ме следвайте. Никога повече не се свързвайте с мен. Заради вас швейцарецът е мъртъв, този Биел. Това е моето мнение. Заради вас ще убият и мен, така че довиждане. Никога не съм ви срещал. Никога не съм разговарял с вас. Никога вече няма да ви видя.
– Моля ви, почакайте. Нуждая се от помощ. - Сандовал почти изкрещяваше думите.
– Трябва да помислите над онова, което ви казах, госпожице. Това е всичката помощ, която ще получите от мен. Няма да има повече. Ако се опитате да ме откриете, това ще е грешка. Не отправям заплахи. Не вярвам в тях или във войната, или в насилието, или в знамената. Но ви обещавам, че ако се опитате да се свържете с мен отново или разкриете самоличността ми на някого, ще науча. И тогава ще платите много висока цена.