След тези думи Грулиг си тръгна. Сандовал обмисли възможността да го последва, дори да се обади спешно в подразделението в Берлин, което се намираше в американското посолство на около двеста метра от Бранденбургската врата. Но беше дала думата си на младия мъж, че ще пази анонимността му. А и имаше нещо друго: беше инструктирана да не разговаря с никой друг в агенцията освен с мъжа на върха.
19. Вашингтон
Генералният консул в Хамбург беше мъж на средна възраст, никога не се беше женил и не обичаше да разговаря по лични теми, когато можеше да ги избегне. На следващата сутрин, когато се завърна от Берлин, Китън Сандовал му каза, че има личен здравословен проблем, с „женския водопровод“, и трябва да отлети за Вашингтон, за да се види с личния си доктор. Мъжът не зададе никакви въпроси. Тя не се свърза с берлинското подразделение или с БЕЕВ в Лангли, защото не искаше да бъде хваната в лъжа по-късно.
Сандовал хвана ранен полет от Тегел до Мюнхен и след това се отправи към летище „Дълес“ с „Луфтханза“. Купи си билет на свое име и си запази стая в „Кристъл Сити Мариът“. Преди да се насочи към Вашингтон, изпрати криптирано съобщение на директора по един от акаунтите му, в което му съобщаваше, че същата вечер ще е в столицата. Питаше го за безопасно място, на което да се срещнат.
Сандовал гледа филми през целия път. Едва им обръщаше внимание, тъй като умът и се луташе около събитията през последните няколко дни. Тя се намираше в онова, което баща и обичаше да нарича „las profundidades del oceano“: дълбоките води на океана. Тежестта на стореното от нея я изнервяше изключително много, но това беше нещото, за което копнееше от години: шанс да се докаже, всички да видят, че тя е героинята от пиесата.
Сандовал се беше издигнала в кариерата си, като поемаше малки рискове, премерени рискове. Беше постъпила на работа в ЦРУ направо от Аризонския щатски университет по обичайния тих начин: наближаваше завършването на магистърската си степен по световно право, надяваше се да работи за ФБР или ДЕА, когато деканът я повика един ден и и каза, че в града идва вербовчик на ЦРУ Каза и, че притежава правилните качества: умна е, съвестна, говори перфектен испански за емигрант второ поколение. Нейният роден в Мексико баща беше натурализиран гражданин и ветеран от морската пехота, който я водеше да стреля всеки уикенд. Тя знаеше как да се оправя с оръжията, знаеше как да се оправя и с хората.
ЦРУ имаха „снежнобяла“ репутация, но щом изпращаха вербовчик в АЩУ значи искаха поне да си придадат вид, че се променят. Сандовал отиде на интервюто и първата изненада беше, че вербовчикът на агенцията беше жена с испански произход, която беше служила в чужбина и изобразяваше лозунга на промоционалната и брошура, че Националната служба за прикритие е „най-голямата международна възможност за кариера“.
В дните след интервюто Сандовал си се представяше на мястото на тази жена, представяше си, че има кариера като нейната, че ще бъде войник като баща си, но по различен начин. С окуражаване от страна на декана и тя кандидатства в агенцията и впоследствие стана стажант по пътя си към Службата за прикритие. Първото и назначение беше в Манагуа, където не хареса шефа си, а след това я захвърлиха в лосанджелиското подразделение във Вашингтон. Прехвърли се в БЕЕВ и първо беше в Мадрид, а след това, след шест месеца на изучаване на немски език, отиде в Хамбург. През всичкото това време не престъпи границите нито веднъж, нито изпита нужда да го стори.
Събитията, които възникнаха с появата на швейцареца Ру- долф Биел, бяха различни. Сандовал беше започнала да оцветява извън очертанията: тя избираше докъде да стигне и макар наскоро да беше намерила съюзник в лицето на Уебър, беше наясно, че той няма да е способен да я защити, ако нещата се объркаха. Той беше нов и неопитен, тя знаеше повече за ЦРУ от него.
Очакваше я съобщение на телефона и, когато кацна на „Дълес“. Директорът предлагаше среща в седем и половина на следващата сутрин и беше оставил адреса на „Стормхейвън Кежуълти“, застрахователна агенция в предградията на Фейр- лингтън в Александрия. Китън се настани в „Мариът“ и полежа в леглото си известно време, главата и бучеше. Взе едно приспивателно и поспа няколко часа, събуди се малко след четири сутринта и не успя да заспи отново. Изкъпа се, сложи си прека- лено много грим, но по-добре повече грим, отколкото умората да проличи на лицето и.
*
* *
На следващата сутрин Сандовал си хвана такси до адреса в Александрия. Пристигна в седем и петнадесет, но им отне двадесет минути долу, за да я проверят, така че пристигна на безопасната рецепция на втория етаж закъсняла и засрамена.