Когато прочете статията, на Греъм му прилоша и се почувства зле. Течът разкриваше програма, която той в действителност беше одобрил още през първата си седмица на служба. Тя представляваше нова инициатива, която се ръководеше от Джеймс Морис и Центъра за информационни операции, с пълномощията на най-тайния орган на агенцията, известен като Комисия за специални дейности. Уебър се опасяваше, че имаше възможност течът да е дошъл от един от хората в малката група, която се намираше в офиса му първия му петък, когато одобри плана.
Рут Савин се обади скоро след като Греъм беше уведомен за статията в „Индипендънт“. Главната съветничка пристигна в офиса му тридесет минути по-късно и предложи главният инспектор да започне разследване, а те да сезират Министерството на правосъдието с иск за криминално разследване.
– Колко време ще отнеме всичко това? - попита Уебър.
– Месец, за да се подготвим, шест седмици да оправим кашата навън - отвърна Савин.
– Господи, та това е цяла вечност. Имаме теч на информация, тръгнал от тази сграда и стигнал до новинарска медия, а ни трябва всичкото това време само за да започнем лова на информатора.
– Добре дошли в истинския свят, господин директор. Разследванията на течове са чувствителна материя. Президентът не иска да изглежда глупаво пред пресата. Имаше достатъчно проблеми вече. Можете да се обадите на господин О’Кийф и да го помолите да одобри по-бързо сезиране, но мисля, че ще откаже.
– Всичко е наред - отвърна мрачно Уебър. - Предполагам, че положението е следното: ставаш оттам, откъдето си седнал.
Савин изгледа шефа си. Сиатълският му тен беше започнал да избледнява - резултат от ставането рано и лягането късно и живот, воден на закрито.
– Искате ли да чуете един виц? - попита жената. - Може би ще успее да ви развесели.
Греъм кимна. Не беше в особено настроение за смях, но Рут изглеждаше решена да си каже шегата така или иначе.
– Намирате се на еврейска сватба... как можете да разберете дали е ортодоксална, реформаторска или либерална?
– Предавам се. Как?
– На ортодоксалната сватба майката на булката е бременна. На консервативната булката е бременна. На реформаторската равинът е бременен. Виждате ли, смешно е, а даже не сте евреин.
Уебър се усмихна въпреки настроението си.
– Добра си - каза на главната си съветничка той. - А сега върви да започнеш разследването на теча.
*
* *
На следващия ден Мари надникна в офиса на директора и му каза, че господин О’Кийф се обажда от Белия дом. Първата мисъл на Уебър беше, че са решили да го уволнят. Британският външен министър и министърът на финансите щели да идват във Вашингтон за набързо уговорена среща. Пристигали в Белия дом утре в два следобед и президентът искал неговият нов директор на ЦРУ да присъства на срещата. О’Кийф предложи Уебър да доведе със себе си аналитик, който може да говори за глобалната икономика. Президентът щял да му бъде задължен.
- Нека съм честен с теб, Тим - започна Греъм. - От онова, което видях и чух до момента, не разполагаме с много добро икономическо разузнаване. Не желая да излагам теб или президента. По-добре да поканиш някой от „Голдман Сакс“87.
- Доведи някого така или иначе - отвърна О’Кийф. - Президентът ще се почувства по-добре.
*
* *
Точно преди да тръгне за Белия дом на следващия ден, Уебър получи обаждане от британското посолство. Те го свързаха с човек, който се представи като сър Джон Страхан. Мъжът каза, че е директор на Секретната разузнавателна служба, каза го скромно, все едно Греъм не знаеше това. Пристигнал тази сутрин неочаквано заедно с външния министър и министъра на финансите и се надявал да остане време да си поговорят на спокойствие, може би на „разходка в гората“. Изрече предложението изключително тихо, като че двамата вършеха нещо много лично.
Уебър му предложи едно място, на което можеха да сторят точно това, и помоли началник-щаба си Сандра Бок да направи някои светкавични приготовления за късно този следобед в изключително полезния голф клуб в Арлингтън.
Греъм заведе Лумис Брейдън в Белия дом - заместник- директора по разузнаването - и Сандра Бок, която знаеше по малко от всичко. Присъединиха се към него в черния му джип и заедно потеглиха надолу по Джордж Вашингтон Паркуей към Теодор Рузвелт Бридж.
Срещата започна в два в залата на Рузвелт на първия етаж на Западното крило. О’Кийф беше събрал ядрото на националната сигурност: министъра на отбраната, министъра на финансите и министъра на правосъдието. Помощниците на тези светила бяха заели по-малките задни столове до стената и от време на време подаваха листове хартия и мемота към шефовете си на голямата маса. Британските гости се бяха разположили по средата, точно срещу президента, който беше заобиколен от министрите на кабинета. О’Кийф пазеше края на масата, беше любезен и невидим.