– Всички в тази стая са наясно какво прави „специалната връзка“ специална - започна съветникът по национална сигурност. - Това е качеството на обмен на разузнавателна информация през Атлантика. Нашите две страни разчитат на връзките между ЦРУ и СРС, АНС и ЦПВ88, ФБР и МИ5. Всеки от тук присъстващите също така знае колко лошо бяха ударени тези връзки заради разкритията през последните няколко години. Едни от най-секретните ни програми стигнаха до пресата. Това е по наша вина. Основните информатори бяха американци и както постоянно повтаряме на нашите британски приятели на всяко едно ниво - съжаляваме.
Последваха учтиви благодарности и съчувствени думи от британска страна. Казаното от О’Кийф беше самата истина: от разузнавателна гледна точка разкритията бяха пагубни. АНС и ЦПВ подслушваха световни телефони и интернет трафик доста своеволно през изминалата декада благодарение на програми с кодови имена като „Бълрън“, „Темпора“ и „Стормбрю“, които бяха сред най-чинно пазените световни тайни, докато един ден вече не бяха. От двете страни на Атлантика агенциите официално бяха приели щраусовия подход, като продължаваха да настояват, че информацията все още е класифицирана, макар да беше публично достояние.
– Желаем да уверим нашите британски приятели, че ще сторим всичко възможно, за да оперираме в това ново пространство - каза О’Кийф. Мъжът докосна единия край на тънкия си като писалка мустак, като че ли за да се увери, че все още си е на мястото.
– Браво! - отвърна Антъни Фейр, британският му колега от „Даунинг Стрийт“89 10. Мъжът предложи своите уверения как Америка може винаги да разчита на британската подкрепа и обратно.
О’Кийф се обърна към един офицер от флота в униформа, който беше седнал няколко места нататък.
– Желаем адмирал Шумър да ви осведоми за новостите как АНС се справя със SIGINT операциите в нова среда, надяваме се с несекващата подкрепа на британското сътрудничество.
Адмирал Лойд Шумър разглежда цели десет минути усилията на Агенцията за национална сигурност да поддържа онова, което той наричаше „законосъобразни дейности“. Мъжът не използваше кодовите имена, нито предложи подробности под формата на диаграми за слушателите си. Говореше със строгия тон на военен, с поглед, вперен напред. Нямаше как да е ясно, че обясненията му за действията и криптологичните възможности, които бяха в сила, бяха равносилни на това да си има работа с парчета стъкло от счупен прозорец.
След това О’Кийф помоли Ейми Мартин, заместник-министъра на правосъдието, да запознае британците с правните органи за наблюдение и разузнаване според Акта за международно наблюдение и разузнаване след промените. Жената говореше сбито, стегнато и безинтересно. От презентацията и нямаше как да стане ясно, че много от дейностите, които описваше, се намираха в правен вакуум, чакаха решения от съда, от правни съветници и главни съветници от американското правителство. Британският правен съветник реагира, като описа сходно състояние на несигурност, при което политици и бюрократи се опитваха да решат какви да бъдат новите правила на играта.
Най-накрая О’Кийф се обърна към Греъм, който описа като „нашия нов колега“.
– Помолих господин Уебър да каже няколко думи за програмата, която беше разкрита в „Индипендънт“, което, предполагам, ви е дошло като гръм от ясно небе.
Греъм не говори много. Обясни им, че агенцията продължава със своята дългосрочна практика да събира информация чрез „отворени източници“ в интернет и някои частни данни, които са били добити по други начини. Рут Савин му беше казала да каже именно това.
– Макар да събираме икономическа информация, искам да наблегна на факта, че тя не е била споделяна с американските компании.
– Знаем, че не правите подобни неща, стари момко - каза Фейр с ледено изражение. - Очакваме това от французите, израелците и китайците, но не и от американските си братовчеди.
– Не сме се променили - потвърди Уебър. Британците го слушаха невъзмутимо, те добре знаеха, че главният мотив на статията в „Индипендънт“ беше, че американският подход всъщност се беше променил, поне в начина на събиране на информацията, но не задължително и в получателите и.
– Бизнесът е вашият свят, а? - натисна го Фейр. - Вие идвате направо от корпоративния живот, което е нехарактерно за директор на ЦРУ Вероятно разбирате защо сме притеснени, че тази инициатива е била една от вашите, как да я нарека, ранни приоритети. През първата ви седмица, доколкото си спомням.
Уебър кимна. Трябваше да спре още сега, преди да се забърка в още по-големи неприятности, но желаеше тези хора да го разберат.