– Е, има нещо повече от това, разбираш ли? Знаем, че сте изгубили потенциален информатор в Германия онази седмица. От онова, което чух, младежът е бил застрелян. Не искам да ми казваш нищо, старче, просто отбележи за протокола, че и ние разполагаме със своите ресурси. И това, което наистина ни тревожи, е, че си изпратил Морис да се справи със ситуацията, а той се е провалил. Не е добре. В интерес на истината е доста е лошо.
Уебър замръзна на място, близо до машината за миене на топки.
– Аз ще се погрижа за Морис, Джон. Той се занимава с някои доста секретни неща, не всички от тях се ръководят от агенцията. Но съм наясно със странностите и различията му. Той е бивш математик, тих човечец: нърд, както го наричаме тук. Държа го под око.
– Не ме разбра относно Морис, старче. Смятаме, че не трябва да му се има доверие.
Очите на Уебър замръзнаха в тъмно леденосиньо. Цветът се отдръпна от бузите му. Не му харесваше ръководителят на чуждестранна разузнавателна служба да му отправя обвинения за един от неговите висши помощници, особено когато самият той си имаше своите притеснения за него.
– Това е моя работа, не твоя. Докато не се случи нещо, приеми, че Джеймс Морис ръководи Центъра за информационни операции и се радва на пълното ми доверие. Ако поради някаква причина това се промени, ще те уведомя.
– О, приятелю, опасявам се, че те обидих - отвърна Стра- хан. - Не желая да правя това, определено не и по време на първата ни истинска среща. Просто исках да те уведомя, че сме обезпокоени твоят човек да се лута в тъмното и да търси къртица, а ние да не знаем какво се случва. Кара ни да се чувстваме... разлюбени.
– Ще се погрижа за това - обеща Уебър. Двамата със спътника му прекосиха малък мост, който ги върна обратно на хълма, но от друго място.
– Ще ти бъда много благодарен.
Бяха се насочили право нагоре. Страхан забиваше бастуна си в земята, за да си помага да се придвижва.
За да разведрят обстановката, разговаряха на други теми, представляващи общ интерес, особено Иран. Британците разполагаха с информатор, когото бяха успели да запазят жив цяла декада вътре в иранското ядрено хранилище, макар американските и израелските мрежи да се бяха провалили. Уебър се възхити на операционния им талант; суровата способност да гледаш някого в очите и да изричаш лъжи, което изглеждаше толкова естествено за британците... както и за иранците, ако това имаше значение.
Изпиха по чаша уиски в бара на клуба, преди Страхан да съобщи, че е време да си върви или ще изпусне обратния си полет. Мъжът стана от стола си, потупа Греъм по гърба, завъртя се и замарширува към вратата, като обеща да се обади на охраната си. Уебър вече беше наредил на бодигардовете си да осигурят още една допълнителна кола, така че с малко възражения от страна на госта му шефът на СРС се намести в задната част на лимузината, като преди това изстърга калта от обувките си с бастуна си за ходене.
*
* *
Уебър помаха на госта си за довиждане и наблюдава, до- като автомобилът му зави по „Глийб Роуд“, след което се върна в бара и си поръча още едно уиски. Охранителите му стояха отвън на пост.
Директорът се опита да събере последните няколко часа в ума си. Британците бяха разтревожени за специалната връзка и искаха да затворят цепнатините, също така се безпокояха за историческото разузнавателно приятелство между Съединените американски щати и Великобритания и се опитваха да изгладят и тези ръбове. Бяха разклатени, както и Америка, от разкриването на толкова много тайни. Определено бяха разтревожени от Джеймс Морис и заплахата му за англо-американската вежливост.
Онова, което Уебър трябваше да реши от разговорите от последните няколко часа, беше дали трябва да се безпокои повече за Морис или за Страхан. Обмисли наново въпроса, който го беше довел до премахването на статуята на Донован от фоайето на първия му ден на служба... притеснението, че ЦРУ може да е впримчено в омагьосания кръг на историческото си партньорство с британското разузнаване, което беше символ на по-големия проблем да си закотвен в миналото, което не отговаряше на настоящето.
Имаше един закон на Грешам за съзнанието: Новите идеи обезценяваха старите. Уебър трябваше да реши коя теория в случая имаше смисъл и след това да я защити от умствено оспорване. Новата идея, че Морис може да е информатор и къртица, преборваше старата идея, че той беше иконоборец и агент на промяната. Но как да се оправи с него?
* *
Когато Уебър се прибра в офиса си, се обади на Бийзли и му каза, че иска да разгледа дейностите зад граница на Центъра за информационни операции. Джеймс Морис може и да имаше специални правомощия да провежда операции под прикритие в чужбина, но разузнавателните дейности във всички страни се осъществяваха под надзора на шефовете на бази, които докладваха на директора на ЦРУ Ако хората на Морис се движеха от държава в държава, Уебър искаше да ги спрат на границата, докато техните самоличности бъдеха проверени в местното подразделение на ЦРУ Във Великобритания лондонската на- чалничка на подразделението Сюзън Амато щеше да използва връзките си, за да накара британците да се оглеждат за всеки, който може да е операционен служител на ЦИО.