Морис имаше срещи, насрочени за късния следобед, с двама обещаващи „колеги“ от института. Приличаше на капитан на отбор с малко време на разположение, който се опитва да събере най-добрите играчи при себе си. Бюджетът му за проучване беше еластичен, можеше да наеме толкова хакери от световна класа, колкото успееше да намери, за да свърши онова, за което беше инструктиран. Тук, в Англия, разполагаше с несравнимо тъпия доктор Ли, който да се занимава с подготовката. Обещаващите кандидати можеха да заподозрат, че ще работят за Китай, а няколко можеше да си помислят, че истинският спонсор е ЦПВ в Челтнъм. Много рядко някой виждаше американската намеса във всичко това.
Първият от тези кандидати новобранци беше израелски електроинженер на име Йоав Шимански. Завършил Кеймбридж преди година и получил стипендия при завършването, но задлъжнял заради проблема си с наркотиците и започнал да хаква за пари преди около година.
Морис беше започнал да разпитва за израелеца, след като един от агентите му беше попаднал на хитро кодиране в един хак, попаднал в няколко сметки в частна швейцарска банка. Проследиха кода до IP адрес в Русия, който от своя страна се свързваше до друг в Израел, който най-накрая беше свързан с истинския автор на кода във Великобритания, който се оказа, че е Шимански. Той имаше други интересни квалификации: беше служил в армията на Израел, което означаваше, че е наясно с класифицираните системи, а и имаше проблеми с визата в Обединеното кралство, което означаваше, че е уязвим.
Израелският кандидат чакаше в залата за интервюта на първия етаж. Секретарката на доктор Ли почука на вратата на Морис и му каза, че е време, че даже закъснява и че доктор Ли вече е долу, за да се срещне с посетителя. Джеймс не я чу в началото, слушаше един клубен микс по „Спотифай“, а диджей на име Оливър повтаряше отново и отново думите „Нощта е в мислите ми“. Когато администраторката отдолу почука на вратата му, той си махна слушалките. Остави мобилните си телефони в сейфа, намести перуката си пред огледалото, за да се увери, че е както трябва, постави си очилата, които правеха очите му големи и изпъкнали, и слезе по стълбите. Не беше внушителна фигура със или без дегизировката си, което си беше предимство, защото му даваше анонимността, която търсеше.
Шимански стоеше на маса, на която имаше компютърен екран и клавиатура пред него. Ли седеше срещу него и наблюдаваше друг екран, който показваше същата информация. Израелецът беше кльощав заради наркотиците, под очите си имаше дълбоки кръгове и нездравословна бледност поради безбройните часове, прекарани в затворени помещения. Беше притеснен и това си личеше, докато Ли стоеше спокоен като статуя.
Морис чешеше носа си, когато влезе. Зае свободното място до колегата си Еманюъл.
– Казвам се Хубърт Бъркман - представи се и протегна ръка. - Аз съм главният компютърен инженер. Преди работех за „Хубанг Нетуъркс“ тук, във Великобритания. След това дойдох в центъра. - Джеймс говореше с презокеански акцент, нещо средно между Англия и Америка.
– Аз съм Йоав - представи се израелецът. - Безработен.
– Познаваме работата ти. Затова доктор Ли и аз искахме да дойдеш да се срещнем днес. Правим тестове за проникване. Налага се да влезем вътре в системите на клиентите ни, за да им покажем техните слаби места и да им помогнем да ги поправят. Нуждаем се от хора, които основно знаят как да хакват, но също така да не са луди.
– Разбрах те добре, благодаря ти много - отвърна израелецът. Говореше гърлено, всяка дума беше някак си влажна и звучеше сардонично, дори когато говореше сериозно.
– Най-големите ни клиенти са във финансовия сектор - съобщи Морис. - Големи банки, хедж фондове, дори някои централни банки.
– Добре, окей, както и да е. Нямам нищо против.
– Искаме да ни покажеш какво можеш - каза Джеймс. - Това е нашето изпитание, когато интервюираме потенциални колеги. Искаме да проникнеш в някоя система, за да се уверим, че разполагаш с техническите умения. Предполагам, доктор Ли ти е обяснил всичко това.
Шимански кимна колебливо.
– Казах на китайския ти шеф, че ще проникна в банка „Гща- ад“. Това е демокасетата ми, само дето не е на касета, а се случва на екрана. Правил съм това и преди, но все пак ще ви покажа каквото искате да видите. Но съм длъжен да попитам: не сте ченгета, нали?