– Добре, много мило, но сто и петдесет все още не е достатъчно. Съжалявам.
– Нека ти задам въпрос, който може да повлияе на предложената от нас сума. Работил ли си някога за Подразделение 8200, когато беше в израелската армия?
– Какъв си ти? Израелски шпионин?
– Може би - отвърна Морис. - Но отговори на въпроса ми. Бил ли си в 8200? Вършил ли си киберуслуги, когато си бил в армията?
– Разбира се. Естествено, че съм вършил. Какво си мислиш, че биха правили с някой като мен? Ще ме превърнат в парашутист ли? Веднъж, когато се разхождах по плажа на Тел Авив със свалена тениска, хората се пукнаха да ми се смеят.
– Няма да те питам какво си правил в 8200, но предполагам, че си наясно с класифицирания кибер.
– Кой пита? Китай?
– Не, аз. Хубърт Бъркман.
– Аха, да бе. Наясно съм с доста неща.
Морис написа номер на листче хартия и го подаде на доктор Ли, който беше останал напълно мълчалив през цялото време на интервюто. Китаецът сбръчка устни.
– Ще ни извиниш ли за минутка? - попита Морис и направи знак на Еманюъл да го придружи в коридора. Израелецът продължаваше да се чувства неудобно.
Джеймс се върна тридесет секунди по-късно заедно с китаеца, който беше негов номинален шеф.
– Доктор Ли ме оторизира да ти направя необичайна оферта. Готови сме да ти платим двеста и петдесет хиляди като годишна стипендия плюс пълен достъп до компютърната лаборатория тук, плюс премии за всяка необичайна работа като ек- сплойти „нулев ден“, за които ще получиш приблизителната им пазарна цена. Плюс това, че ще оправим проблемите с визата ти и ще ти намерим къща в района на Кеймбридж. Как ти звучи всичко това?
– Адски страхотно всъщност.
Израелецът най-накрая се усмихна и се отказа от своята цинична хакерска поза на бивш наркоман, след като възприе всичките тези пари и не на последно място свободния начин на живот.
– Искаме да започнеш работа веднага и да се съсредоточиш върху големите банки, много големите банки. Имаш ли проблем с това?
– Защо да имам? - отвърна хакерът, като се опитваше да звучи безразличен.
– Добре - съгласи се Морис и се ръкува с Шимански. - Имаме сделка. Готов ли си да подпишеш договора и споразумението за конфиденциалност?
– Както кажеш - отвърна израелецът.
Морис бутна споразумение в четири страници по масата. То беше маркирано с надписа „Един свят“, едно от имената на проекта на Морис. Доктор Ли стана и напусна помещението.
– Напиши инициалите си в долната част на всяка страница и подпиши последната, където е червеният стикер - нареди Джеймс хладно.
Шимански започна да чете документа.
– Не се опитвай - каза му Морис. - Всичко са законови простотии. Няма да ги разбереш, повярвай ми, а и нямам време. Просто подпиши.
Израелецът повдигна рамене. Подписа се, както беше инструктиран, и върна книжата на Джеймс.
Лицето и стойката на младия американец се промениха. Отпуснатия му вид го нямаше, както и превзетите му маниери.
– Добре дошъл в моя свят, господин Шимански. Този документ е законово обвързващ в Обединеното кралство и на всяко друго място, на което съществуват закони. В него се казва, че ако възникват някакви спорове, те ще бъдат разрешени от ме- диатор, който ние ще изберем. Също така е включено споразумение за конфиденциалност, което те държи отговорен, абсолютно отговорен, ако нещо изтече. Ако кажеш или направиш нещо, което сметнем, че нарушава този договор, можем да те осъдим.
– Що за споразумение е това? - попита Шимански.
– Моето, твоето, няма никакво значение, защото вече го подписа.
Израелецът погледна сърдито Морис. Не му се нравеше да го манипулират по толкова глупав начин.
– Значи вече мога да напусна - опипа почвата хакерът.
– Опитай се - отвърна Джеймс. - Само пробвай.
Шимански се изправи и отвори вратата на залата за интервюта. Въоръжен охранител стоеше на прага и. Израелецът се опита да мине покрай него, но мъжът го бутна обратно в помещението и обратно в стола, на който стоеше само преди секунди.
– Ще станем приятели наистина - каза Морис. - Работата ще ти хареса. Но не опитвай това отново.
– Каква е работата? - попита хакерът. - Моля те, господин Бъркман, стига с тези глупости за вашите клиенти.
Морис се усмихна. Махна перуката си, от която главата го сърбеше, и разкри късата си коса.
– Радвам се, че попита, Йоав. Как ти се струва да хакнеш банка с мен и няколко мои приятелчета: най-голямата проклета банка в света? Как ти се струва да изтеглиш пари от една сметка и да ги вкараш в друга? Как ти се струва да превърнеш длъжниците в богаташи с едно натискане на клавиша „Enter“? Това нрави ли се на чувството ти за злини? Nu98?