Израелецът наклони главата си на една страна. Кой хакер не искаше предизвикателство като това? Все едно да питаха някой банков обирджия дали иска да нахлуе във Форт Нокс99.
– Както казах, щом плащаш, значи съм вътре.
– Т’ва е мойту мумче. Знаех си, че ще те харесам. Нека ти обясня какво точно имаме предвид.
Морис изложи схемата си. Дори Йоав Шимански, човек, който никога не показваше емоциите си, не можеше да скрие, че е впечатлен.
23. Кеймбридж, англия
Джеймс Морис се беше изпарил. Не отговаряше на телефоните си и игнорираше всички електронни съобщения. Местоположението му беше скрито от колегите му в ЦРУ и даже от персонала, който работеше за него в тайния офис на АНС в Денвър. Само на един човек беше казал как да се свърже с него в Източна Англия, така че само този специален приятел можеше да му остави неподписано писмо на рецепцията на „Фудан - Изследователски център на Източна Англия“. Бележката гласеше: Среща в 17:00 в „Силвър Локет“. Почеркът беше добре познат, с неговите малки и красиви букви, наклонени като тънки корени.
Когато Морис получи съобщението, беше почти четири и половина следобед. Каза на доктор Ли да отложи последното интервю, защото се нуждаел от разходка, но щял да се върне колкото се може по-бързо. Вече се беше смрачило, когато излезе, и на слабата светлина полетата изглеждаха плюшено зелени, а браздите и живият плет приличаха на тъмно кадифе. Мъжът вървеше бързо към пъба в покрайнините на малкото градче. Мина покрай мемориала на Рупърт Брук, поет от времето на Първата световна война, който беше направил селото сравнително известно. На Морис не му дремеше за поезията. Единствените поеми, които харесваше, бяха генерирани от програма, която създаде, когато беше в „Станфорд“: пишеш темата, например любов, имената на героите, място на действието и стихотворната стъпка и поемата беше готова.
Морис влезе в „Силвър Локет“ и поръча на бармана пинта лека бира. Отне му няколко мига, докато очите му привикнат към осветлението. Тогава забеляза Рамона Кайл, която стоеше на една маса в ъгъла. Пиеше плодов сок. Джеймс седна до нея. Тя беше облякла вълнен пуловер с висока яка, от онези, които тийнейджърите носеха в частните училища. Червените и къдрици бяха прибрани в стегната конска опашка. Жената затвори очи и формира целувка с устните си, без да докосва приятеля си. Той и се усмихна.
– Хей, ти - поздрави я Морис. - Какво става?
– Бях в Англия на посещение при някои хора и се разтревожих за теб. Помислих си, че може би си самотен.
– Аз? Няма начин. Мразя хората. Харесва ми да съм сам.
Кайл се усмихна. Погледна към другите маси. Пъбът беше
започнал да се пълни с хора, които се отбиваха след работа.
– Мой тип мъж - промърмори Рамона и сложи пръст на устните си в знак да запазят мълчание.
– Сериозно - зашепна Джеймс, - защо дойде? Аз съм наред. Никой не знае, че съм тук. Искам да си остане така.
– Истината ли желаеш да ти кажа?
– Винаги.
– Опасявах се, че може да си се уплашил. Исках да ти проверя температурата.
– Студен съм. Вербувам последните си компютърни инженери. Това ще бъде хакът на века. Не се изнервяй заради мен, Кей. Аз съм в играта.
– Добре. Скоро трябва да действаш. Подгряха „Инди- пендънт“ след онази статия. Скоро ще подгреят и теб.
Лицето на Морис изгуби и малкото му останал цвят. Мъжът облиза устни, които внезапно бяха изсъхнали. Наведе се над Рамона и заговори в ухото и:
– Ти ли си отговорна за това?
– Не питай - отвърна жената. - Такава ни е уговорката.
Джеймс взе бирата си и я пресуши.
– Вече не ми пука. Хайде да раздухаме всичко.
– Шшт! - Кайл отново сложи пръст на устните си. - Трябва да внимаваш, Джими.
– Внимавам. Затова съм тук. Ти си тази, която наруши сигурността.
– Искам да те запозная с някого - каза жената изключително тихо. - Това е другата причина, поради която дойдох.
– Не желая да се срещам с никого сега.
– Той е ей там. - Кайл погледна през заведението към мускулест млад мъж в синьо спортно сако и колежански шал в лилаво и бяло. Морис проследи погледа и. Онзи приличаше на студент от Кеймбридж... почти. Мъжът кимна. Вече се беше срещал с Рамона в пустия парк в Мериленд.
– Казва се Роджър. Поне работното му име е такова. Кога- то аз стана, той ще дойде и ще се представи.
– Ами ако не искам да се запознавам с него? Казах ти вече, че не харесвам хората.
– Не е опция. Но съм сигурна, че ще го оцениш. Той може да помогне.
Рамона Кайл изпи плодовия си сок и надяна дъждобран върху пуловера си. Наведе се над Морис.