– Толкова се гордея с теб - каза тя. - Повечето хора нищо не правят. Ти вършиш всичко.
Жената стана и си тръгна. Предната част на бара вече беше пълна и Морис я изгуби от поглед сред тълпата, преди да стигне до изхода.
Младият мъж с шала се приближи и седна до Джеймс, на мястото, на което Рамона стоеше допреди малко. Ако някой ги наблюдаваше, щеше да си помисли, че става въпрос за гейски флирт. Онзи носеше книга с меки корици, на която пишеше „Скала“, нов програмен език на високо ниво.
– Как си, човече? - започна новодошлият. Усещаше се лек акцент в гласа му. Морис не успя да го разпознае, но вероятно произлизаше някъде от Източна Германия. - Аз съм Роджър. Да те черпя една бира?
– Трябва да тръгвам - отвърна Джеймс. - Имам среща.
– Няма проблем, човече. - Мъжът постави ръката си върху коляното на Морис. Той се изненада, но не помръдна.
– Когато станеш да си вървиш, вземи книгата със себе си.
– Имам доста други неща за четене - отвърна Джеймс.
– Вземи книгата - прошепна мъжът. - В нея има информация, която ще ти е много полезна. Също така са упоменати мястото и часът на следващата ни среща.
Роджър се вторачи в очите на Морис. Той беше властен човек, красив, но и нещо повече от това. Притежаваше способността да налага разбирателство и контрол на мига.
Джеймс отмести ръката на мъжа от коляното си и се изправи.
– Ще си помисля - каза той. Обърна се и тръгна към изхода. Под мишница носеше книгата, на която пишеше „Скала“.
*
* *
Доктор Ли чакаше точно на вратата, когато Морис се върна в офиса. Мъжът гледаше часовника си. Минаваше шест. Кандидатът, предвиден за пет и половина, вече беше пристигнал, беше дразнещо точен. Джеймс измърмори някакво извинение. Качи се горе и заключи книгата на Роджър в сейфа си. Искаше да заключи и себе си, но беше прекалено късно за това. Времето за обмисляне и оттегляне беше отминало, не можеше да каже кога точно, но възможността да се отдръпне вече я нямаше. Сега трябваше да действа.
Последното интервю беше с китайски студент на име Бо Гуафенг. Доктор Ли го беше намерил чрез свой приятел и колега от колежа „Гъртън“, където учеше младежът. Еманюъл научи, че е от покрайнините на Ухан, което вероятно означаваше, че не произлиза от богато семейство и се нуждаеше от пари. Младият мъж беше вещ в компютърната наука, беше известен като бунтар, който имаше дълга коса и носеше кожено яке.
Може да бъде контролиран, написа доктор Ли в края на резюмето на младия мъж.
Морис кимна. Опитваше се да внимава, но беше разсеян.
Господин Бо носеше черен габардинов костюм, а косата му беше вързана на конска опашка. От момента, в който се ръкува с Морис, стана ясно, че се опитва да изглежда като прилежен ученик, противно на естественото му държание като умерен антисоциален бунтар. Това беше изключително грешна стратегия за среща с Морис, но нямаше как китайският студент да знае този факт, а и имаше достатъчно наченки на лошо поведение, които да го покажат като обещаващ хакер.
Както и по време на предната среща кандидатът беше седнал зад клавиатура и екран, а отсреща му беше другият екран за интервюиращите го. Този път Морис остави доктор Ли да говори през повечето време. Беше изморен и искаше китайският му колега да „опознае“ Бо, в случай че бъдеше нает. Еманюъл започна да обяснява каква е дейността на „Фудан - Изследователски център на Източна Англия“, като до голяма степен думите му бяха пълна измислица. Човекът беше чудесен лъжец, а и не само това.
Морис се представи като бивш служител на един от филиалите на „Хубанг Нетуъркс“ във Великобритания, които продаваха рутери и друг хардуер на европейски клиенти. Тази самоличност беше изфабрикувана, в случай че решеше да я провери. Фалшивата китайска връзка щеше да убеди Бо, че няма да бъде съден от Публичното бюро за сигурност, когато се върнеше у дома.
Морис рутинно описа длъжността, за която си търсеха човек. Бо го гледаше съсредоточено и вероятно се чудеше за този американец, който, изглежда, беше свързан с китайските информационни технологии.
- Трябва ни купувач - каза Джеймс, - някой, който може да търси опасните за клиентите ни неща - така че те да предприемат отбранителни мерки. Разбираш ли, господин Бо?
– О, да, господин Бъркман - отвърна нетърпеливо младежът. - Доктор Ли ми каза какво желаете. Готов съм да ви покажа уменията си.
– Чакаме - прикани Еманюъл и посочи към клавиатурата. - Заведи ни на покупки. - Мъжът даде на интервюирания потребителското име и паролата и Бо отвори браузъра. Хакерът погледна нагоре и видя, че двамата интервюиращи го чакаха да им покаже уменията си.
– Първо, мисля, че трябва да отворим TOR акаунт за Onion линковете.