Бо въведе бързо адреса и се отвори интерфейсът на torproject.org на мониторите.
– Мисля, че сега искаме да отидем на TOR директорията „Скрити услуги“. Ще видим какво имат там.
Младият мъж погледна към един лист, който беше донесъл със себе си, и написа шестнадесетбуквен адрес, който започваше с dppm и продължаваше с последователност от на пръв поглед случайни букви. Отвори се информация за доставчиците на услуги, които обслужваха TOR, и че връзката е двойно защитена и тройно криптирана.
– Добре, това беше лесно - констатира доктор Ли.
– Сега мисля, че ще искате да видите какво могат да си купят хората от руските картаджии, които могат да навредят на вашите клиенти.
Китайският студент погледна отново в намачкания си лист и въведе нов шестнадесетбуквен адрес, този път започваше с with, и се появи ценова листа. Цената за сто кредитни карти днес беше 5000 долара. Този пазар беше конкурентоспособен. Толкова много кражби на самоличности се извършваха в днешно време, че цените падаха.
– Не е зле - каза доктор Ли. Мъжът беше беден на похвали.
– Сега да погледнем откраднатите ПейПал акаунти.
Този път младият мъж въведе по-кратък адрес, който започваше с ivu4, и на мига настоящият пазар на ПейПал пари онлайн се показа.
– Може би информацията за американските жители е проблемът на вашите клиенти. Тези имена имат номер на социална осигуровка, ДнР, което означава дата на раждане, адрес и телефонен номер, разбира се.
Последва нов бърз поглед към листа и няколко почуква- ния върху клавиатурата, този път адресът започваше с jppc, и хакерът отново се озова в онлайн склад с данни, със самолич- ности, които струваха хиляди този път.
– По-добре - каза доктор Ли.
– И сега, най-накрая ще ви заведа на Пътя на коприната100, известния онлайн пазар, където можете да откриете много повече зловредни услуги, дори наркотици, както ще видите, много опасни дори и когато са онлайн.
Този път Бо въведе http адрес, който започваше със silkroad, който наистина ги отведе до пазар на незаконни стоки и услуги, които можеха да бъдат закупени онлайн. Изискваха се потребителско име и парола, а след това и PIN номер - студентът се справи чудесно с всичко това. Очевидно не за първи път влизаше по тези места.
– Приемливо - каза доктор Ли.
Еманюъл погледна към Морис, който му подаде бележка с една-единствена дума на нея - муле. Китаецът кимна.
– Има ли нещо друго, което желаете да ви покажа? - попита студентът.
– Не, господин Бо. Господин Бъркман и аз виждаме, че си прилежен мъж. Ти имаш ли някакви въпроси?
– Ами, нека си помисля... - Бо знаеше, че винаги трябва да се задават въпроси по време на интервю, но за момент нищо не му идваше на ума. Тогава нещо изникна: - Имате ли някаква връзка с университет „Фудан“ в Шанхай? - Младежът погледна първо към Морис, а след това и към доктор Ли. Двамата мъже запазиха мълчание за известно време, докато измислят каква лъжа да кажат, защото в действителност нямаха никаква връзка. Американецът заговори първи:
– Работим с един от най-добрите факултети на „Фудан“. Не със самия университет, разбира се, но с някои от най-добрите им компютърни специалисти.
– Благодаря ви много. - Бо изглеждаше облекчен от мисълта, че по пътя си ще среща китайски студенти, независимо от това непознато превозно средство, на което трябваше да се вози.
Доктор Ли погледна отново към Морис. Американецът завъртя ръката си в жест, който казваше: хайде да приключваме с това.
– Искаме да ви предложим работа тук - каза Еманюъл. - Мисля, че плащаме доста добре.
Бо Гуафенг не успя да потисне усмивката си. Тя беше първият нерепетиран за интервюто жест.
*
* *
Морис му подаде договора, на който пишеше „Един свят“. Повтори ритуала за споразумението за конфиденциалност, този път не толкова агресивно, колкото с израелеца. Искаше да приключват с подробностите и да остави хлапето на грижите на доктор Ли. Нямаше смисъл да изопачава законните подробности. От изражението на китаеца можеше да прецени, че той вече знае, че Морис го „притежава“, че го притежава от момента, в който премина прага на тази врата.
– Ще се наложи да попътуваш малко за нас. Обичаш ли да пътуваш, господин Бо?
– О, да - отвърна китайският студент. - Харесва ми да пътувам.
– Чудесно. Защото те изпращаме в Швейцария. Имаш паспорт, нали, и нямаш проблеми с визата, нямаш проблеми да влизаш и излизаш от Великобритания?
– Паспортът ми е наред, господин Бъркман. Какво желаете да правя в Швейцария?
Морис поклати глава. Беше изморен. Беше правил прекадено много секс, беше се тревожил прекалено много, а сега този разговор се беше проточил прекалено много с човек, който беше само инструмент в неговия комплект с инструменти.