– Много си „горещ“, приятелю. Централното управление те търси под дърво и камък. Ще се наложи да се покриеш за известно време.
– Какво знаят?
– Не се тревожи за това. Всичко е на път да пропадне. Междувременно си вземи душ, за да не миришеш толкова много. След това ще говорим.
*
* *
Морис поведе Джуно към един воксхол комби. Изминаха няколко километра до малък хотел с добре окосена зелена ливада. Едуард изчезна, за да се изкъпе. Легна на леглото, след като се подсуши с кърпата, за да си почине за няколко минути, но бързо заспа и беше събуден час по-късно от Джеймс, който чукаше на вратата.
– Ставай. Трябва да поговорим - каза той. Звучеше вдъхновен, дори развеселен, от перспективата да даде нареждания на този свой служител от тайния му отряд.
Джуно се облече набързо и последва шефа си до воксхола на паркинга. Докато беше в банята, беше избръснал главата и брадата си, така че лицето му отново приличаше на гладко и здраво парче цимент. Беше си сложил и обеците на ушите.
Шофираха няколкостотин метра надолу по един малък път до пъб на име „Щраусът“. Морис вече беше говорил с управителя, който ги отведе до някаква стая. Кръчмарят увери господин Бъркман, че никой няма да ги безпокои по време на бизнес обяда им.
– Ще ми кажеш ли, да го еба, какво става? - попита Джуно, когато се разположи на малката маса и получи пинта светла бира.
– Не говори толкова силно - предупреди го Морис с тих глас. - Ти си „горещ“, защото аз съм „горещ“, а някои хора са разбрали, че работиш за мен. Не могат да ме открият, затова са погнали теб.
– За кои хора точно говорим?
– Централата. Шефката на подразделението в Лондон те е поставила начело на личния си лайнян списък. Вдигнала е на крака Петицата101 и Скотланд Ярд, и дори феята на зъбките. Затова не можехме да те върнем в първа класа. Съжалявам.
– Сюзън Амато е безполезно лайно аналитик - каза Джуно. - Каква и е работата като шеф на подразделение между другото? Освен това, че ме кара да пътувам в шибан кенеф?
Лицето на Едуард се беше зачервило. Той беше раздразнителен мъж и когато се ядосаше, имаше вид на заплашителен, пансексуален102 човек, който би изчукал и застрелял всичко, което се изпречеше на пътя му.
– Успокой се - нареди му Морис. - Сюзън Амато е история. Фокусирай се върху мисията.
– Коя мисия? Хакването на централни банки? Или вербуването на лайнари в Берлин?
– Не бъди такъв задник - отвърна Джеймс. - Пий си бирата. Охлади се.
– Добре - съгласи се Джуно и си пое дълбоко въздух. - Аз съм просто войник. Какво следва, лейтенант?
– Почти сме на финала. Затова те прибрах у дома, за да можем да поговорим. Съжалявам за това транспортиране наистина. Предвид обстоятелствата беше най-безопасният начин. Сигурен съм, че не е било приятно и се извинявам.
Морис се беше навел над колегата си. Гласът му се променяше, когато искаше нещо, все едно цяла опаковка с лубрикант се беше стекла по гърлото му.
– Благодаря ти. - Пръстите на Джуно, които бяха силно стиснати в юмрук досега, се поотпуснаха.
– Да започнем с Берлин. Как мина вербуването?
– Навсякъде имаше само тузове.
– Кой избра?
– Името на човека е Малчик. Всъщност това е прякорът му. Искаш ли всички подробности? Вече ги дадох на Денвър. Той ги проверява.
– Да, разбира се, че искам подробностите.
– Истинското му име е Миша Попов. Живее в Германия, но е руски гангстер. Сериозен хакер е. Наистина. Неговата мрежа е най-добрата.
Морис поклати глава.
– Невъзможно. Аз вече имам най-добрата.
– Казвам ти, този тип Малчик ме плаши, а аз съм човекът, който всъщност плаши другите.
Джеймс сви рамене.
– С какво разполага?
– Експлойти „нулев ден“, складирани като чипове за покер, ето какво. Плюс малките разбойници, които ще продължат да ги трупат - децата от клуб „Цербер“, които мразят големия бизнес и тайните толкова много, че могат да проникнат във всяка банка и разузнавателна служба и да осерат гостната на планетата. Благодарение на Малчик ще ни осигурят несъзнателно това право на нас.
– Колко ще ни струва?
– Двадесет и пет милиона долара за шест месеца. Плащани на три части. Внесени в сметката му във Вадуц.
Морис се облегна в стола си и поклати глава.
– За един хакер? Да се задави дано - каза той.
– Качеството струва пари.
– Никога не сме плащали толкова много на някого.
– Поунзор, не се тревожи, човече. Ако доставя, значи си струва. Ако не доставя, ще го застрелям. Гаранция за парите. - Насочи пръст към Морис и премести палец, все едно стреляше с пистолет.