– Това е успокоително. И говори по-тихо, ако обичаш, особено когато говориш за застрелването на някого.
Джуно се наведе над шефа си и заговори в ухото му.
– Благодари ми, Поунзор. Моля те, кажи ми: свърши страхотна работа в Германия, Ед, благодаря ти.
Морис се отдръпна назад и поклати глава.
– Искаш да те хвана за кура ли? Забрави. Какво стана в Швейцария?
– Базел е готин. Хубави сгради.
– Не за това те питам.
– Реката също е красива.
– Зарежи простотиите. Всичко готово ли е?
– Храната е учудващо добра.
– Майната ти, Джуно. Платформата за БМР е готова, нали?
– Разбира се, че е. Видя, че всички светлинки светят, всички бийкъни са си на мястото. Чудничко е. Притежаваме системните администратори. Какво повече да искаш?
– Нуждаем се от администраторката на база данни. Ще я намеря и ще я хакна за всеки случай. Просто искам да се уверя, че си излязъл, без да оставяш следи.
– Чист съм като швейцарски задник.
– Ще дойдат да те търсят.
– Какво от това? Ще намерят сандвич с месо от румсървиса и обяд, който струва едномесечна заплата, но това е всичко. Никакви следи.
Джуно килна доволно здравата си като скала глава. Морис сви рамене, което беше неговият израз на одобрение.
Джеймс беше гладен. Изправи се и намери бармана, който им донесе два пая и още две пинти бира.
Джуно нападна храната със свирепостта на човек, който не се беше хранил с нормална храна от четири дни. Морис ядеше ексцентрично, както правеше и всичко останало; изяде картофеното пюре, което беше отгоре, но остави телешката кайма отдолу, като дращеше остатъка с вилицата си и го накъдряше на вълнички.
– Не си играй с храната си. Така казваше майка ми - каза Джуно, който беше изял абсолютно всичко от своя пай.
– Е, моята майка е казвала на твоята майка да се разкара, защото синът и отиде да учи в „Станфорд“, независимо дали си е изяждал хамбургера или не.
Джуно се разсмя.
– Обичам те, шефе. - Гладко избръснатият мъж се наведе, за да го целуне, но Морис се отдръпна назад.
– Перверзник - рече той. - Трябва да поговорим за изпробването на новите ти придобивки, след което се омитам оттук.
– Изпробване? Тези са отрепки, човече. Нека ЦИО се оправя с тях.
– Ще стоим настрани от централата. Уебър иска първо да ме уволни, а след това да ме арестува.
– Не тръгвай срещу шефа, Поунзор. Това е лоша идея.
– Не ми трябва Уебър. Правомощията ми идват от по-горе.
– Какво искаш да кажеш? Откъде от по-горе?
Морис прочисти гърлото си.
– От върха.
Джуно изгледа шефа си скептично.
– Директорът не е в този кръг, така ли?
– Невинаги. Може би си чул слуха от твоите приятелчета от „Блекуотър“, че съм в немилост. Забрави за това. Разполагам с всички правомощия, от които имам нужда.
Едуард кимна. Лоялността беше неговият кодекс. Но тя трябваше да е взаимна.
– Какво става с моите пари? - попита Джуно.
– Денвър ги прекарва всеки месец през посочения адрес във Варшава, точно както ти поиска. Но защо Полша? Струва ми се несигурна. Да не би да си някоя голяма клечка на това място?
Джуно намигна.
– Парите не остават там. Отиват в сметка на Кайманите.
Морис почука голата глава на Едуард с кокалчетата на
пръстите си.
– Не си толкова тъп, колкото изглеждаш - каза той.
– Аз съм твоята кучка, Поунзор. Какво искаш да кажа на Малчик?
– Кажи му, че Хубърт иска да влезе в големи финансови бази данни. Нуждаем се от експлойти, които ще кракват „Ли- нукс“, SWIFT, Oracle, всички търговски платформи. Тръгваме след хеширани103 данни, така че ще трябва да кракваме хешо- вете в реално време. Нуждаем се от експлойтите за вчера. Без глупости. Трябва да ни достави сега или може да си мечтае за парите.
– Какво да кажа, ако попита за какво ще използваме всички тези експлойти и хеш кракове?
– Кажи му да си го начука. Плащаме му двадесет и пет милиона, за да ни достави продукт, а не да задава въпроси. Ако стане прекалено любопитен, ще се наложи да приложиш паричната си гаранция.
– Ти си твърд пич, човече.
– Не, не съм. Просто съм умен.
*
* *
Морис и Джуно напуснаха пъба поотделно. Едуард се върна в хотела, където остана още един ден, преди да се премести в новата секретна квартира, която шефът му беше наел за него в Ист Енд в Лондон. Морис прекара следобеда, като си организира местна екскурзия, която беше истинската причина да каже на Денвър да пренасочи Джуно в Милтън Кийнс.
На няколко километра на изток от „новия град“ се намираше скромна селска къща в Блечли, вероятно на около седемдесет километра северно от Лондон, близо до главната железопътна линия, която свързваше столицата със севера. Името на тази местност беше Блечли парк 104 и точно тук британските криптологисти съумяват да разбият германската криптираща машина „Енигма“ и да разчетат най-секретните съобщения по време на Втората световна война.