За да подготви атаката си, Морис и хората му бяха събрали един куп експлойти, които можеха да пробият всички големи системи, използвани от финансовите институции: целеха се в со- фтуери като „Корбанк“ и „Олтел“ на „Фиделити Информейшън Систъмс“, „Банкинг Платформ“ и „Флекскюб“ на „Оракъл“, използваната в Швейцария Теменос „Т24“ система, индийския комплект „Финекъл“ на „Инфосис“, използваната в Лондон система „Банк-Фюжън Юнивърсъл“ на „Мисис“ и германската „САП за банкиране“. Всички тези софтуерни платформи споделяха нещо общо: всички те бяха цели за атака.
Морис поучаваше членовете на своята мрежа да обръщат специално внимание на системите за архивиране. Къде се намират? Как може да се влезе в тях? Как огледалната информация от главната институция се трансферира в архивиращия център? На какви интервали се архивира? Морис се беше подготвил за всичко това, като беше проучил водещите производители на софтуер, които осигуряваха защита на данните и архивиращи услуги за финансовата индустрия.
По изключително хитър начин Морис беше направил дисекция на света на финансите. Неговата цел в Базел имаше допирни точки - с някои малки изключения - до почти всяка институция около света. Една ударна вълна, предадена през тези институции, щеше да създаде не само хаос, но и нещо повече. Финансовата система беше като снежинка: толкова сложна в своя фрактален модел, но и също толкова крехка.
*
* *
Морис беше излязъл да напазарува мляко, зърнени закуски и плодов сок в „Теско“, което се намираше близо до апартамента му, когато забеляза, че някой го следи. Не беше модерното секретно наблюдение, с екипи от хора със слушалки в ушите и специален план за действие, а само един човек. Той беше добре сложен и добре облечен, с мускулестата структура на войник. Носеше синьо късо палто и смучеше твърд бонбон.
Едва когато Морис видя напрегнатия му поглед, осъзна, че е същият мъж, който беше дошъл при него в пъба, преди да напусне Грантчестър, човекът, който Рамона Кайл му представи като Роджър. Той му беше оставил картичка, на която пишеше времето и мястото на среща в Лондон, но тази среща беше преди два дни - Морис не отиде на нея. Сега някак си Роджър беше открил новия му команден пост.
Мъжът проследи Джеймс до касата на супермаркета, а след това и по улицата до кафене, където Морис имаше намерение да си вземе лате с вкус на бадеми, преди да се върне към работата си в покоите си на „Куинс Роуд“. Когато Джеймс се разположи, мъжът избра масата до неговата. След малко стана, дойде до неговата маса и седна на най-близкия стол.
Лицето на Морис не показваше никакви емоции, но всъщност беше изплашен. Това беше първият знак, че го следят, който беше забелязал; първото доказателство, че някой знае местоположението му, откакто напусна Кеймбридж. Реши да се прави на глупав.
– Познавам ли ви? - попита Джеймс и присви очи зад очилата си към младия мъж в синьо палто.
– Аз съм Роджър - отвърна човекът и протегна ръка. - Пропусна срещата ни.
Все още не можеше да прецени какъв точно беше акцентът му. Възможно беше да е руски, полски, румънски, отнякъде на изток от Дунав. Този път мъжът не си правеше труда да го прикрива.
– Не ходя по срещи - отвърна Морис. Взе покупките си, стана от масата и тръгна да си ходи. Роджър се оказа по-бърз. Той бутна един от по-леките столове на заведението, за да препречи пътя на Джеймс, а с другата си ръка дръпна чантата му с хранителни стоки, взе я и я преметна през рамо.
– Ще повървя с теб - каза Роджър. - Не се тревожи, сам съм.
– Не желая да разговарям с никого. Махай се или ще се обадя на полицията.
Мъжът се усмихна.
– Наистина ли? Не мисля, че ще го сториш. Без игрички, моля те. Аз ще говоря, а ти ще слушаш, става ли?
Морис поклати глава. Насочи се в противоположната посока на апартамента си, надолу към кейовете покрай реката.
– Имаш възможност да станеш велик човек, господин Мо- рис, знаеш ли това? - Вървяха един до друг.
– Шибай се - отвърна Джеймс.
– Не говори толкова силно - сряза го Роджър. - И съм сериозен. Можеш да се превърнеш в човека, който промени историята: онзи, който се надигна за свободата, който каза „не“ на полицейската държава. Хората ще разказват истории за теб и ще пеят песни. Може би няма да те тачат особено в Америка, но в света ще бъдеш герой. Да. Но се нуждаеш от помощ.