– От теб ли? Забрави. А и все пак нямам представа за какво говориш. Аз съм американски студент.
– Добре, добре. Както кажеш. Но помисли за брат Сно- удън. Той беше съвсем сам, точно като теб. Нямаше нито пари, нито ресурси. Всички го изоставиха. Но в крайна сметка имаше приятели. Да, руски приятели. Не се срамувам да го призная. Ние сме домът на хакера, истинският дом. Ние сме приятели на „Уикилийкс“ и Анонимния. Ние сме новата генерация. Сега е същото като през 30-те години на миналия век. Боговете са мъртви. Нов свят е на път да се появи. Ние сме помагачите, помощниците.
Морис спря. Слънцето се отразяваше в канала в далечината. Бяха съвсем сами, надалеч от който и да било на улицата.
– Кой си ти? - попита Джеймс. - И не ми пробутвай тая простотия за „Роджър“. Откъде се сдоби с тази информация за БМР?
– Специалистите я осигуриха. Хора, които споделят твоята кауза.
– Ти не споделяш моята кауза. Ти си руски шпионин. Какво друго може да си? Онова, което не мога да си обясня, е, защо моята приятелка Рамона искаше да се запознаем.
– Твоята приятелка Рамона е умна. Тя е реалистка. Тя знае, че си част от велико движение, но се нуждаеш от помощ. Скоро ще получиш суперсила. Трябва ти помощ.
– Не ми трябват руски приятели! Бъзикаш ли се с мен? Русия е полицейска държава.
– Виж, Джеймс, не можеш да си позволяваш лукса да даваш подобни определения. В света се води огромна борба между арогантната сила на американските и британските служби и желанието на света да избяга. Става въпрос за светлина и мрак. Не можеш да преценяваш кой е достатъчно чист, за да ти бъде приятел. Съжалявам. Това е егоистично. Налага се да спечелиш, а ние сме единствените, които са достатъчно силни, за да ти помогнем.
Руснакът говореше със студена страст, като човек, който вярваше, че историята е на негова страна. Агентите на НКВД108, които са вербували Петорката от Кеймбридж109 през 30-те години на миналия век, сигурно са разговаряли със същия съблазнителен, властен глас. Светът се намираше на кръстопът и един принципен човек трябваше да си избере страна.
Морис поклати глава.
– Губи времето на някой друг, приятелю.
Руснакът обаче не се отказа. Той беше или добър служител, или вярата му беше голяма, а може би беше комбинация от двете.
– Сериозен съм! Трябва да се присъединиш към нас, както го стори Сноудън. Нападението, което планираш над БМР, е хубаво нещо, но не може да се сравнява с онова, което можеш да сториш с нас. Можем да създадем Лига за свободен интернет. Путин, него ще го няма. Всички онези хора в Москва с техните курви, диамантени пръстени и мерцедеси са на път да останат само в историята. Момчетата с шлиферите от специалните служби също ще ги няма. Всички ще изчезнат! Настъпва нашето време, на хората като теб и мен. Какво ще кажеш?
Морис поклати глава. Руснакът щеше да го унищожи. Как щеше да се отърве от него? Помисли за оръжията си. В интерес на истината разполагаше само с едно, което водеше до самоунищожение.
– Виж, Роджър или както там се казваш, не знам за кого ме мислиш или какво планирам да правя. Ще ти кажа нещо. Ако те видя отново някога, ще прекратя мисията си. Няма да ти се обяснявам, но нека вметна, че от твоя страна това ще е изключително тъпо.
– Нанасяш удар върху свободата - оплака се Роджър.
Морис намести очилата върху носа си и се изпъна. Беше
по-висок от руснака с половин глава.
– Да - отвърна той. - Може би правя точно това. Но го правя сам.
– Имам още информация за теб. Още кодове и адреси.
– Не я искам. Разкарай се. Сериозен съм.
Морис тръгна бързо покрай река Ейвън, обувките му чаткаха върху паважа. Спря до една метална порта и се обърна, но не успя да забележи руснака. Те обаче очевидно го виждаха, но Джеймс реши, че това не е от особено значение, докато не му се изпречеха на пътя.
26. Вашингтон
Доктор Ариел Вайс постави написана на ръка бележка на вратата си, която гласеше „Разглеждане на документация“. На езика на компютърджиите това беше изявление към младите служители на Центъра за информационни операции, което гласеше решавай си проблемите сам, които бяха свикнали постоянно да висват над бюрото и и да искат съвета и. Във всяка една служба съществуваше някой, към когото хората се обръщаха, когато имаха проблеми, и Вайс се беше превърнала в този някой, откакто дойде да работи за Джеймс Морис, който се държеше с хората като мекотело. Животът на Вайс беше станал прекалено сложен и вече нямаше време да бъде по-голямата сестра на някого.
Уебър и беше дал задачата да преобърне операциите на шефа си с главата надолу - да издърпа нишката от наметалото на Морис, докато не се видеше какво има под него. Заданието и се оказа доста по-трудно, отколкото беше очаквала. Прикритието на Ед Джуно беше разбито в Германия, но мъжът отново беше изчезнал, а Вайс нямаше представа къде да го търси. Тя подозираше, че Морис получава тайна помощ отнякъде отвътре в правителството или някъде отвън, а може би и от двете места. Делата му бяха много добре прикрити.