Когато Вайс се върна в офиса си, принтира на хартия бюджетни позиции, които преглеждаше цяла сутрин на мониторите. Уебър беше поискал картина и тя беше решена да му даде такава: жената подреди листовете върху бюрото си като някакви парчета от пъзел и започна да търси „остри ръбове“, които излизаха от нормата. Трябваше да открие модели в данните, които да и подскажат с какво точно се занимаваше Морис.
На Вайс и отне много часове, но в крайна сметка откри симетрия в делата на Морис, щом като веднъж изолира случайния шум. Той винаги пътуваше в чужбина под фалшиви са- моличности; можеше да покаже това, защото имаше достъп до сметката на кредитната карта на истинското му име. Те никога не се използваха, когато него го нямаше. Това означаваше, че пътуванията в чужбина не са декларирани в местните разузнавателни служби, които познаваха Морис с истинското му име. Каквито и платформи да използваше шефът и в чужбина, те не бяха част от нормалната структура на ЦИО. Вайс можеше да покаже това, защото следеше всички командировки и разходите по тях и се подписваше върху справките, които изпращаше на главния инспектор на всяко тримесечие.
Имаше още една повтаряща се особеност, която беше толкова предвидима, че веднага можеше да послужи като маркер. В даден момент Морис беше започнал да пътува до Денвър на всеки шест седмици, понякога само за няколко часа. Вайс знаеше за тези пътувания, защото имаше достъп до графика на шефа си, за да го координира с разписанието на Вашингтон. Можеше да види повтарящите се бележки „ДЕН“, което беше код за денвърското международно летище. Никога не беше виждала сметките, които не се оправяха през нормалните счетоводни канали на ЦИО. Това означаваше, че Морис разполага и с други финансови правомощия, отделни от нормалните му. Имаше невключени в бюджета пътувания, както се казваше. Все едно шефът и посещаваше втори информационен оперативен център, само дето организацията им нямаше официално подразделение в Денвър.
Аномалиите следваха една след друга, така Вайс не можеше да си изгради хипотеза за по-голямата картина: Морис ръководеше отделна мрежа от агенти и операции в чужбина и координираше тези дейности през тайна база в Денвър. През последната година беше чувала слухове за съвместни операции с АНС, но те никога не се обсъждаха. Вероятно за това беше денвърският офис - за по-добро ръководене на операциите му, но съвсем не обясняваше какво точно върши шефът и.
За да запълни празните места в картината, Вайс се нуждаеше от доказателства как Морис харчеше парите. Първоначално това и се струваше невъзможно начинание: как можеше да влезе в бюджета на тайна програма, до която нямаше достъп? Но след цял ден на тежък труд в главата и изникна една идея. Дори да не беше оторизирана да се намесва в тази черна зона, може би щеше да успее да разбере какво се случваше.
Вайс трябваше да разкаже история, която Греъм Уебър да е способен да разбере. Тя прекара още няколко дни в сглобяване на пъзела си. Тези парчета от него представляваха бюджетни оторизационни числа. Морис и беше оставил пароли, с които да изисква средства за операциите от регулатора в негово отсъствие. Той и даваше цифровия код на операцията, която се нуждаеше от пари, а Ариел изпращаше официална молба за отпускане на средствата. Това спестяваше на шефа и време и позволяваше потока на парите да не секва, докато се намира на път.
Докато Вайс дълбаеше все по-надълбоко и по-надълбоко в защитените с пароли акаунти на Морис, тя забеляза, че не всички искове за средства са били отправени към съответните бюджетни сметки, които се контролират от ЦРУ. Някои бяха изпращани на неспецифицирани „междуведомствени“ сметки, чийто произход беше неизвестен на Ариел. Тя премина през изключително досадната работа да провери всяка една молба за отпускане на средства, която беше изпратена през защитените акаунти на Морис и ги проверяваше със сметките на ЦИО. Когато приключи с проверката, беше отделила пет искания на пари извън рамките на ЦРУ.
Извънведомствените плащания варираха в размерите си от няколкостотин долара до последната оторизация на 8,3 милиона долара, които Вайс беше предала преди около седмица. Кой беше получил парите? Тя не разполагаше с официален достъп до тази информация, но все пак беше хакер от доста дълго време, за да разбира изтънчените начини, по които може да изиграва хората да и споделят тайни - тези техники бяха известни като „социално инженерство“.