Той отпи глътка от бутилката и тръгна към леглото, по брадичката му се стичаше уиски. Серена го наблюдаваше настръхнала, опитваше се да прецени доколко е пиян. По пътя дотук бе изпил няколко кутии бира. А може и преди това да е пил. Ако е пил достатъчно, може алкохолът да го събори, преди да има време за нея… Но тогава все пак оставаше Пере.
Пере бе застанал с извадено оръжие до вратата и наблюдаваше с нервно кикотене как Уилис се приближава към нея. Серена се страхуваше от него дори повече, отколкото от Уилис. Уилис бе опасен, но пресметлив, докато в очите на Пере, щом само я погледнеше, се появяваше някакъв странен блясък, нещо налудничаво, като че не беше с всичкия си.
Уилис седна до нея, притисна бедрото си до нейното, хълбок до хълбок. Той се наведе силно напред, опря се с бутилката на матрака, докато погледът му срещна очите на Серена. Вонливият му дъх и киселата миризма на тялото му извикаха у нея диво желание да се дръпне, ала тя издържа и не мръдна. Докато действа разумно и контролира страха си, все още има някакъв шанс… Поддаде ли се на страха, загубена е. Ще се нахвърлят върху нея като вълци върху агне.
— Виждаш ли, ако те бях отвързал — обясни Уилис, приближил устата си на сантиметър от нейната, — сегичка щеше да ми се противиш…
Той вдигна пистолета. Серена се вцепени, когато той прокара бавно дулото по бузата й, по врата и по гърдите й. Той очерта дантелата, с която бе поръбен сутиенът й, след това натисна студената стомана в меката й гръд. Серена усети, как цялата настръхва — от глава до пети. Уилис се ухили и заби дулото върху самата пъпка на гърдата й.
— Така харесва ли ти се, лейди Серена? Ей така ще е много по-гот!
Серена въздъхна с облекчение, защото той остави 38-калибровия пистолет на леглото. Ала в следващия миг Уилис я сграбчи за косата и я притегли назад върху матрака, като я натисна с тялото си. С разкривеното си лице и подпухналите си очи той приличаше на някакво чудовище от филм на ужасите. С гърлен смях той вдигна бутилката над нея. Серена се изви на дъга от напрежение, стиснала очи, в очакване на удара. Но удар не последва. Уискито заплиска върху гърдите й, намокри бельото й и потече на вадички надолу. Острата миризма я задави.
Уилис се наведе, захапа зърното на гърдата й и засмука силно мократа коприна. Той пъхна коляно между бедрата й, насили я да разтвори крака и легна върху нея, притискайки болезнено тялото й с възбудения си член.
Серена се бореше със сълзите, напиращи в очите й — тежкото тяло на Мийн Джин Уилис смаза и последните й надежди. Имаше възможност да избяга, а я проигра! По-добре да я бяха убили! Да можеше последните й мигове на този свят да не са толкова унизителни и гадни! Нима последният спомен, който ще отнесе в отвъдното, ще бъде ужасът да бъде изнасилена!…
„Замижи и мисли за Англия!“ Втълпявали са на жените от викторианската епоха да си повтарят това, когато трябва да легнат с мъжете си. „Замижи и мисли за Лъки!“ Сълзите бликаха изпод клепачите й. Уилис лочеше шумно от гърдите й и я притискаше все по-силно, с цялата си тежест. Серена хапеше устни, впи зъби в тях, докато усети соления вкус на кръвта. Трепереше от отвращение, повдигаше й се от погнуса, струваше й се, че ще се задуши. Насилие! Насилие от най-отвратителен вид…
— Ей, да каза някой, че ти ще си пръв? — обади се Пере, изникнал внезапно зад Уилис. Кучешките му очи се бяха приближили сякаш още по-близо до носа му, челюстите му дъвчеха така, че мустаците му подскачаха. Пушката бе все още в ръцете му, пръстите неспокойно опипваха дулото.
Уилис вдигна глава от гърдите на Серена, но не си даде дори труд да погледне Пере.
— Аз казах! — изръмжа опасно той.
Серена наблюдаваше тревожно как Пере се изчерви, как мърда устни, като че събира кураж да изрече още нещо. Опасният блясък в очите му се засили, когато се загледа в гърдите й и в мокрия й сутиен.
— Ама преди това каза, че аз ще съм пръв.
— Разкарай ми се! Не съм казал!
Уилис удари силно с крак Серена и отново наведе глава, без да обръща повече внимание на мъжа зад себе си.
— Ама го каза! — продължи да упорства Пере. — Ти така ми каза: най-напред мога да съм аз…
— Изглежда че думата му не тежи много — намеси се Серена. Нова надежда трепна в нея. Умението й да говори с психопати бе единственото й оръжие. Ако успее да насъска тези двамата един срещу друг, може да има някакъв мъничък шанс… А някакъв, макар и незначителен шанс е все пак по-добър от никакъв шанс.
Уилис я изгледа навъсено:
— Ти си дръж устата.
— Защо трябва да се оставя вие да ме командвате? — отвърна Серена. — Той държи оръжието.