— Така, така — съгласи се Пу, готов за кавга. Ръката му продължаваше да глади машинално цевта. — Аз държа оръжието, Уилис. Слизай! Щото аз ще я мина пръв.
— Пръждосвай се по дяволите!
— Мога да те гръмна, лайнено копеле! — Пере завъртя дулото на всички страни, като че ще стреля. Личеше си, че няма задръжки и ще изпълни заканата си. Но вместо да стреля, той заби дулото в гърба на Уилис.
— Дадено бе! Пусни ме да стана!
Пере отстъпи назад и свали цевта. Уилис стана бавно, вдигна си джинсите и изгледа дребосъка свирепо. Със светкавично движение, твърде неочаквано за неговото тромаво телосложение, той хвана пушката за цевта, извъртя приклада във въздуха като бейзболна бухалка и замахна към главата на Пу, който приклекна и едва избягна удара.
— Идиот такъв! — кресна Уилис. — Ти не можа да я опазиш от лодката до колибата! За малко всичко да осереш! Да ми се разкараш от очите, че има да чакаш да ти дойде изобщо реда!
— Ами, че ти не каза ли? Каза го, че аз ще съм първи!
Серена не изпускаше нито дума от спора им — разменяха си заплахи и обиди, дърпаха се, бутаха се — все по-далече и по-далече от леглото, към другия край на стаята. Между нея и предната врата вече не стоеше никой. Може да опита още веднъж! Съмняваше се, че ще избяга, но все пак беше някаква надежда. Може направо да я застрелят, без да я догонват, а това вече беше много по-добро, отколкото онова, което я застрашаваше тук.
Тя се наведе напред, готова за скок. Ала в този миг Уилис се обърна и остави пушката до вратата със зло изражение.
— Добре де, трай малко! Ще хвърлим ези-тура!
Той извади от джоба си четвърт долар. Пере моментално го грабна от ръката му, за да се увери, че не е подправен и не е еднакъв от двете страни. Уилис нетърпеливо взе монетата и с ловко движение на палеца я врътна във въздуха.
Серена скочи от леглото и се стрелна към вратата. Пере се обърна.
Монетата така и не падна на пода.
Задната врата се отвори с трясък. Проехтя изстрел и монетата изчезна. Серена се обърна и видя Лъки. Във военния си панталон, черната риза, целият в кал — и лице, и ръце, с този тънък черен автомат в ръка, той приличаше на самия дявол.
Пере хлъцна, като че наистина съгледа сатанинско изчадие. Но рипна към вратата и посегна за пушката, подпряна до стената. Оръжието в ръцете на Лъки подскочи леко и Пу изрева — куршумът се заби в рамото му. Той се втурна презглава през двукрилата врата навън и се строполи с вой и стенания върху стълбите.
Уилис се хвърли върху Серена и стисна с жилестата си ръка шията й. Под тежестта му тя се олюля назад и падна на земята. И двамата се търколиха до леглото — то цялото се отмести. Уилис държеше 38-калибровия си револвер и се целеше в Лъки. С някаква инстинктивна реакция Серена се дръпна с всички сили назад и Уилис изгуби равновесие. Куршумът се заби в тавана и върху тях се изсипа лавина от разпарцалосан картон и парчета дърво.
Серена успя да се измъкне от ръцете на Уилис и пропълзя към вратата. Опита се да стане на крака. Ушите й още пищяха от изстрелите. Не можеше да чуе Уилис зад гърба си но усети месестата му лапа, която се сключи около глезена й и я изтегли обратно. Сега пистолетът му бе насочен в главата й.
От този миг нататък всичко се разви като на сън. Сякаш времето беше престанало да тече и миговете траеха минути. Оръжието се приближаваше все по-близо, както и грозното, разкривено от гняв лице на Уилис. Устата му се отвори и той излая нещо, което Серена не разбра. Като из нищото изплува образът на Лъки, той прогърмя като локомотив и се вряза в Уелис, двамата се търколиха върху скъсания линолеум. Пистолетът излетя от ръката на Уилис и се плъзна под леглото.
Лъки вдигна Уилис от пода, като го държеше за ризата и го блъсна в стената на колибата. И той бе хвърлил оръжието си, сега стискаше нож, беше притиснал ужасното острие в гърлото на противника си.
Цялото тяло на Уилис трепереше. Лицето му бе сиво, на челото му избиха едри капки пот, лееха се по цялото му лице, като че го бяха залели с вода. С изпъкнали от безкраен ужас очи той се взираше в лицето на самата смърт, устните му призоваваха всички светии на помощ.
— О, не разчитай, драги — засмя се Лъки тихо. Усмивката му бе заплашителна, пантерските му очи светеха. Той погали гърлото на Уилис с лъскавото острие. — Струва ми се, че там горе не се ползваш с много добра слава, нали знаеш?
Уилис преглътна мъчително, адамовата му ябълка подскочи рязко над острия като бръснач нож.
— За Бога, Дусе! — прошепна той отчаяно. — Аз не съм въоръжен. Това е… убийство.
Погледът на Лъки остана студен и ясен.
— Да не мислиш, че това има значение? От тебе нищо няма да остане, та да го докаже. Ти посегна на моята жена, Уилис! Ще те убия за това. Само дето не искам да бързам.