— О, истинска лодка! — възкликна Серена с престорена радост, когато излязоха от гората и видя моторницата, която се полюшваше в черната вода. — Дори си има и мотор!
Лъки я повдигна през страничния борд и я сложи да седне, след това със смръщено лице се метна в лодката и изрови ключа от джоба си.
— И от тях има полза понякога — каза кратко той.
— И още как! Благодари, моля те, от мое име на собственика й, че ти я е заел.
— Не мога да го направя.
— Защо?
— Защото я откраднах.
— Какво каза? — Серена сложи рязко длан през устата си и остана така, замислена. Лъки е извършил престъпление заради нея! Изведнъж умората я връхлетя. Има нужда от легло, от сън. Да спи цяла година. Но явно нямаше толкова време!…
— Как разбра, че се ме отвлекли? — попита тя и обгърна с ръце раменете си, за да се предпази от студа, която я пронизваше до кости сега, когато вече не чувстваше топлината на неговото тяло.
Лъки не отговори. Изрови някъде от сандъците одеяло, метна го на раменете й и го подви под нея.
— Момичето, което ми бяха пробутали, за да отвлекат вниманието ми, имаше всичко необходимо: бъбрива уста и мозък на врабче.
— А наистина ли може да изтърка и месинга от една брава? — запита Серена с неприкрит сарказъм.
— Нямах желание да пробвам. — Лъки вирна брадичка и се взря в лицето й на слабата лунна светлина. — Ревнуваш ли?
— Да — каза тя откровено.
Той не отговори, обърна се и се приготви да включи мотора.
— Трябва да разкажем на шерифа и за Бурке. — Серена заговори по-уверено. Чувстваше се сигурна, когато говорят за нещо не толкова интимно, отколкото плъзгавия терен на техните отношения. — Смятам, че Бурке им е платил, за да ме… за да…
— Не. Не е той. Скитър Милър каза, че Бурке е бил в кръчмата, когато Уилис и Пу са отишли следобед на някаква среща. — Лъки се извърна и скръсти ръце пред широките си гърди. — Мисля, че трябва да го преглътнеш, Серена. Зад тази работа стои Шелби.
— О, не!
— Ти се изпречи на пътя й и тя реши да те премахне.
— Не — повтори тя, клатейки глава.
Не можеше да го повярва. Не искаше дори да помисли такова нещо. Би могла да приеме, че никога не са били много близки със сестра й, но да допусне, че Шелби ще се опита да я убие!… Шелби. Шелби беше неуравновесена, разбира се, това никой не би могъл да отрече след сцената, която извъртя заради пълномощното. Но убийство?! Не, нито може, нито иска да повярва такова нещо!
— Как би могла Шелби да наеме хора като Уилис и Пере? — възрази тя. — Тя никога не би стъпила на място като „Мътънс“.
— За какво й е нужно да стъпва там? Достатъчно е да се обърне към „приятеля на семейството“ Пери Дейвис.
— Пери Дейвис? — ококори се Серена. — Но Пери е…
— Фалшив като челюстите на баба ми! — довърши Лъки грубо. — Откъде мислиш че плаща дребните си комарджийски сметчици? Чака на подкупите, които му дават бракониерите. За него не е никак трудно да ти намери човек за някоя мръсна работа. Изобщо не е проблем!
Серена се наведа напред и потърка слепоочията си. Толкова неща й се стовариха изведнъж! Свариха я неподготвена. Само за няколко дни всичко в нейния прецизно подреден свят се обърна с главата надолу. А сега Лъки твърди, че и човекът, на когото тя сляпо вярваше, е просто един криминален тип.
— Но какво би попречило на Бурке той да използва Пери като посредник? — Тя вдигна глава, сякаш внезапно открила спасителен въпрос всред хаоса в главата си. — Той не би искал името му да се свързва с хора като Уилис и Пере. Не казвам, че непременно се е срещал лично с тях. Просто им е платил да подпалят пожара, както им е платил и да ме отвлекат.
— Не ми се вярва, сладка моя! Но скоро ще го разберем.
Видя й се безкрайно дълго, докато стигнат до къщата на Лъки. Серена нямаш представа кое време е. Тази нощ, като че ли нямаше свършване. Седеше увита в одеялото, докато Лъки насочваше лодката с безкрайна предпазливост през извивките на блатото. Не говореха. Когато стигнаха до пристана, Лъки завърза лодката и внесе Серена на ръце в къщата.
Серена и не помисли да протестира. Беше в истински шок. Събитията от тази нощ, мисълта каква участ й се готвеше, ужасната неизвестност кой ли стои зад всичко това… Имаше чувството, че се намира под барабанен огън, трябваше да призове всичките си сили, за да не рухне. Нервите й не издържаха повече. Да бъде в ръцете на Лъки — може би това бе единственото, най-доброто лекарство.
Лъки я занесе в банята и я съблече предпазливо. Тя галеше неговите силни, дълги и безкрайно деликатни пръсти на художник — как сваля разкъсаната блуза и напоения с уиски сутиен. Спомни си лапите на Уилис и настръхна.