Ламар Канфийлд се размърда неспокойно в креслото си, кожата под него заскърца и запъшка, когато той сложи острите си колене едно върху друго. Остана загледан за малко в мокрото петно на тавана и след това погледна домакинята многозначително. Понечи да каже нещо, но стисна устни и само смръщи чело.
— Някакъв проблем ли има, мистър Канфийлд? — подкани го нетърпеливо Лен Бурке. Бе седнал в също такова голямо кресло на един метър от адвоката и явно се бореше с махмурлука си. Бялото на очите му — доколкото можеше да се види под полуспуснатите му клепачи — беше кръвясало. Цветът на лицето му не се различаваше от зеленикаво-кафявата му, още незапалена пура.
Ламар го изгледа с онова презрително изражение, което обикновено пазеше за най-долнопробните джебчии.
— За мене, мистър Бурке, тази промяна идва твърде неочаквано. Завчера мис Шеридан бе едва ли не ужасена при мисълта, че Шансон дю Тер може да попадне в чужди ръце…
Бурке го изгледа мрачно.
— Да-а, а ето че сега просто е променила решението си, мистър Канфийлд. — Тонът му беше небрежно поучителен.
— Разбирам — каза Ламар страшно сериозно. Той се наведе напред в креслото и пооправи реверите на ленения си костюм. — Наистина, аз съм ужасно разочарован, Шелби!
— Серена — коригира го младата жена бързо.
— Да, естествено, Серена. Но аз зная какво искаше да постигне вашият дядо, предоставяйки цялата отговорност на вас. Това ще го направи много нещастен. Много! — заяви Ламар патетично и поклати неодобрително глава.
Очите на младата жена блеснаха, устните й леко се свиха.
— Той точно това заслужава, ако питате мене! — изсъска.
Мейзън се притече дипломатично, с най-чаровната си многозъба усмивка той застана до младата жена зад писалището.
— Серена иска да каже само, че Джифорд е длъжен да понесе и последиците, след като е предоставил решението другиму.
— Амин! — Бурке тръсна в скута си голямата колкото теле кожена чанта и я отвори. — Е, не можем ли най-сетне да сложим край на тази бумащина? Съставил съм текста на договора с всички точки, по които се споразумяхме. Само няколко подписа и сме готови!
Той измъкна куп листа, попрелисти ги, разтвори ги на последната страница и подаде документа за подпис.
— Изненадва ме, че сестра ви не е тук, за да присъства на сделката — заяви Ламар с едва доловим сарказъм, докато гледаше как домакинята посяга към писалката си. — Да отпразнува своя триумф, така да се каже…
Спечели си само един сърдит поглед от страна на жената зад писалището, но не и отговор.
— За съжаление, тази сутрин Шелби не се чувства добре. Нужна й е почивка — обясни Мейзън любезно. — Страда от ужасна мигрена горкичката.
— Заслужава си я — каза Ламар разсеяно и посрещна с най-невинно изражение шокираните погледи, насочени към него. — Почивката, искам да кажа. Заслужава да си почине.
Той измъкна от вътрешния си джоб очила с телени рамки, които изглеждаха точно толкова стари, колкото него. Нагласи ги на носа си и се взря в документа, който му подадоха.
Напрежението в кабинета се втурна нагоре като живак на термометър през горещ юлски ден. Какво прави този човек?! Защо не посяга към писалката?
Канфийлд само издаваше някакви тихички звуци — може би си тананикаше — докато се вглеждаше в подписа.
— Необходимо е да сверя подписа ви с пълномощното. — Той вдигна очи и се усмихна миличко. — Чиста формалност, естествено. Той сравни двата подписа с мъчителна придирчивост, продължавайки да си тананика.
— Да-а, изглежда съвпадат.
— Естествено, че съвпадат! — изпръхтя без глас домакинята.
— Ламар действа само в интерес на клиента си — обяви Мейзън тежко-тежко.
Канфийлд кимна важно.
— Точно така, Серена.
— Шел… — Младата жена прехапа устни и след това продължи със стегнат глас: — Шелби… може да ни се сърди, мистър Канфийлд, но ние трябва да побързаме. Мистър Бурке е много зает човек. Сигурно няма време. Така че и вие ще ни извините… Дайте да свършваме!
— Правилно! — изгрухтя Бурке. — Подписвате, давам ви чека и изчезвам по възможно най-бързия начин. Писна ми от Луизиана!
Достопочтеният джентълмен от Юга изгледа тексасеца с намръщено чело.
— Мога да ви уверя сър, че това ваше чувство среща взаимност. Но задълженията ми няма да бъдат изпълнени, ако не изчета целия текст. Само тогава мога да подпиша.
Лицето на Бурке промени цвета си — получи се някакъв невъобразим контраст със зачервените му, прошарени с кървави жилки очи. Шелби нададе отчаяна въздишка — дали беше само презрение? Мейзън се окашля предупредително и допря показалците си един срещу друг.