Нещо стана с Мейзън — цялата му вялост и сдържаност в миг се изпариха, сякаш пред очите им някой сваляше от него олющена боя. Той гледаше Шелби с измъчено изражение:
— Какво трябваше да направя? Всичко беше в ръцете ми. Трябваше само да посегна, с един-единствен удар щяхме да имаме всичко, което сме желали. А ти непрекъснато ме тласкаше, беше готова да стреляш в тила ми, ако отстъпя назад. Какво трябваше да направя?!
В този миг Шелби най-после осъзна какво бяха сторили и какви последици можеше да има то. Серена просто видя как внезапното прозрение осени сестра й — очите на Шелби се разшириха, като че имаше видения. Мейзън вярно каза, че тя не дообмисля нещата. Беше типично за нея — намисли ли нещо, решава в момента, без дори да си представи последствията. Ето я и сега — прилича на малко момиченце, неприятно изненадано, изплашено, огорчено, разкайващо се.
Серена извърна поглед. Лицето на Шелби се изкриви на плач, тя обърна гръб на мъжа си, зарови лице в дланите си и се разхълца. Серена почувства, че и тя се просълзява.
— Добре, а Джифорд? — запита Лъки, вперил очи в Мейзън. — Какво трябваше да стане с него?
Мейзън повдигна очилата на носа си и преглътна. Отговорът му прозвуча равнодушно, като че ли ставаше дума за нещо съвсем незначително. Сякаш обсъждаха къде да отидат на пикник.
— Изчезването на Серена и загубата на плантацията щяха да му прекършат гръбнака. Горкият! Току-виж се решеше на самоубийство.
Серена слушаше поразена. За миг остана като упоена, само клатеше машинално глава. Рушеше се нейният свят! Мейзън, сериозният, стабилният любезен Мейзън Талбът, когото винаги бе обичала, на когото бе вярвала — Мейзън се бе опитал да я убие. Алчността и любовта му към Шелби се бяха изродили в нещо чудовищно, нещо, което бе направило от него убиец!…
— А пожарът? — продължаваше да рови Лъки. Мейзън сви глава между раменете си, които увиснаха още повече.
— Няма да кажа нито дума повече в отсъствието на моя адвокат — заяви той тихо.
— Чудесно, Мейзън! — Шериф Холингс нахлу в салона, следван от двама мъже. — И така чухме вече достатъчно.
Серена наблюдаваше омаломощена процедурата по ареста. Бурке възропта гневно, когато щракнаха белезниците на ръцете му. Мейзън мълчеше. Шелби се захлупи, ридаейки върху писалището, та се наложи шерифът да й помогне да се изправи.
— Ти си виновна за всичко! — изкрещя Шелби на Серена. — Лицето й бе обляно в сълзи и аркансил, една нова маска бе заместила божествения грим, маска на омраза и злоба. — Никога да не се бе връщала! Всичко това нямаше да се случи, ако ти не се беше върнала!
Серена дори не помисли да отговори. Тя гледаше своята сестра-подобие и усещаше само някаква болезнена празнота. Би трябвало да се чувстват близки, но ги разделяха светове. Беше останало само огорчение, състрадание и разкаяние — каква връзка бе това?!
Лъки се приближи и я прегърна през кръста — сякаш долови мълчаливата й молба да й даде от своята сила. Стояха един до друг и наблюдаваха как служителите поведоха към вратата арестуваните, докато шерифът продължи да грачи високо и отчетливо:
— … Имате право да откажете да отговаряте. Всичко, което ще кажете, може да бъде използвано в съда срещу вас…
Ламар се надигна бавно от коженото кресло и се почеса по гърдите.
— Мисля, че не мога да върна на шериф Холингс това микрофонче. Да се чуди и мае човек с какви технически дяволии разполага сега полицията! — Той погледна Серена извинително и леко докосна рамото й с набръчканата си ръка. — Наистина съжалявам, мила моя, че станаха такива работи. За вас това е навярно страхотен удар!
— Така е — промълви Серена. — Благодаря за помощта ви, мистър Канфийлд.
— Не заслужава да се говори. Изпълних само гражданския си дълг. Не се притеснявайте да ме повикате, ако имате нужда от помощ! — Той изви очи нагоре и въздъхна театрално. — Може да изглеждам като призрак от миналото, но все още крия в ръкава си някой и друг коз.
Серена успя да се поусмихне, загледана след стария адвокат, който се отдалечаваше по коридора — с панамена шапка в ръка, самото южняшко достойнство. Чу го как се шегува с Одил на портала, а след това настъпи тишина.
Тя усети върху себе си погледа на Лъки, който бе излязъл на галерията. Серена си наложи да се чува шума на потеглящите полицейски коли, загледана в зелената трева на поляната пред къщата. Реката се виеше като тъмна лента между дърветата. Небето пъстрееше — истински калейдоскоп от сини стъкълца и шарени, менящи цвета си парченца от облаците. Беше тревожно и бурно, точно както се чувстваше самата тя.