Тя замъкна куфара в стаята, хвърли веднага обувките от краката си, свали изпомачкания си костюм, облече хавлията си и се зае да разопакова, преди да е рухнала от умора.
Захвана се със задачата си методично и машинално. Изглежда напоследък извършваше всички действия механично. Чувстваше се като някакъв автомат, вършеше всичко с явна липса на ентусиазъм. Като логично мислещ, образован човек Серена разбираше, че тази летаргия все някога ще премине. Дотогава не й оставаше нищо друго, освен да се примири с чувството, че се влачи така — ден да мине, друг да дойде. В моменти на философски размишления тя стигаше до заключението, че това състояние ще й помогне да разбира по-добре пациентите си, когато отново има пациенти, естествено.
Замина за Чарлстън, за да уреди неизяснените въпроси, да прехвърли пациентите си на други свои колеги, да продаде жилището и да се сбогува с приятелите си. Всичко това бе направено с минимум усложнения. Утре ще отиде в Лафайет да си потърси помещение за кабинет. Би трябвало да се радва, но не можеше да разбуди в душата си никакво чувство, което да надмогне мъртвилото, което я душеше.
За много кратко време се бяха случили прекалено много неща! Емоциите й прегоряха и направиха късо съединение! Беше просто някакъв защитен механизъм. Всяко едно чувство й причиняваше болка — следователно мозъкът й блокира способността й да се вълнува. Само късно нощем чувствата се завръщаха, когато бе твърде уморена и самотна, за да успява да ги държи далеч от себе си. Тогава те си отмъщаваха с болезнени токови удари, докато се почувстваше още по-изтерзана и съсипана.
Мина месец откакто кризата в Шанасон дю Тер бе достигнала връхната си точка. Съдебните процеси, все още не бяха насрочени — срещу Мейзън, Уилис и Пере, а също така и срещу Пери Дейвис — оказа се, че фактически той е направил връзката между Мейзън и двамата негодяи. Бурке се бе измъкнал от цялата каша. Не беше доказана никаква връзка между него и извършителите. Шелби бе счетена за виновна в мълчаливо съучастие и получи условна присъда. Тя и децата се преместиха при родителите на Мейзън в Лафайет. Те именно внесоха гаранцията за сина си и се заеха да търсят отдавна забравени приятели и връзки, за да му осигурят най-добрите защитници, които могат да се намерят с пари. Говореше се, че ще се опитат да се мине без присъда, за да се избегне публичният скандал, но това бяха все още само приказки.
Серена бе странно незаинтересувана. Беше й все едно дали ще бъдат осъдени да лежат в затвора, или ще платят само обезщетение. Нищо не можеше да компенсира нито разколебаното доверие, нито изгубените илюзии. Искаше й се час по-скоро всичко да приключи, за да заживее живота си отново.
Джифорд се върна в Шансон дю Тер, държеше се, като че всичко, което се случи, е само някакъв далечен спомен. Зае се с плановете за новата сграда, затъна в работата по плантацията. Пепър и Джеймс Арно сега го бяха запалили за лов на раци — разбра се, че от тях могат да се правят добре пари.
Животът, както винаги, бавно се прибираше в руслото си. Раните зарастваха и само хората, които бяха преминали през този въртоп, още носеха белезите.
Серена сложи последната купчинка бельо в скрина и затвори чекмеджето. Когато се изправи, погледът й попадна на отражението й в огледалото на стената. Колко странно! Изглеждаше си същата както преди. Раните и подутините по лицето й от ужасната нощ в блатото бяха отдавна зараснали, по кожата й нямаше и следа от тях. А тя имаше чувството, че тази съдбоносна глава от живота й е оставила грозни белези по лицето й, които всеки ще види. Навярно белезите бяха някъде вътре в нея, в сърцето й.
Тогава Лъки бе излязъл с помощник-шерифа и така и не се върна повече. Серена бе ядосана, наскърбена, отчаяна. Минаваше й през ума да излезе в разливите да го търси, но накрая се отказа. Сърцето й се късаше при мисълта да се раздели с него, но знаеше, че е погрешно да го насилва. Лъки сам трябва да вземе решението да се върне при нея. Тя не може да го принуди да я обича. Не може да го убеждава да пожелае да бъдат заедно. Той сам трябва да стигне до заключението, че животът му ще е празен без нея. Да проумее, че не може да решава проблемите си, като се крие от света.
Междувременно Серена бе стигнала до мъчителната яснота, че той няма да вземе такива решения. Може би се е излъгала в него. Може би изобщо не я обича… Може би само плътта ги бе тласнала един към друг, а обстоятелствата бяха направили всичко по-интензивно, като във фокуса на някаква лупа. Навярно само тя бе изпитвала нещо повече от обикновена страст. Навярно само тя се чувства сега така самотна и изоставена…