Серена се бореше с вълнението, или по-точно с пристъпа от чувства, който едва не я събори. Тя го погледна хладно и каза:
— Какво виждам? Успели са да те накарат дори риза да облечеш?! Наистина, днес е забележителен ден.
Лъки смръщи чело, но попипа с ръка вратовръзката си, чийто възел бе поразхлабен. В добре огладения си панталон от светлокафяв лен, ризата екрю и кафявата копринена вратовръзка Лъки изглеждаш неимоверно добре. Косата му си беше дълга, ала сега бе сменил коженото ремъче, с което я връзваше, с нещо по-прилично.
Серена усети как стомахът й се свива. От нерви. Не беше сигурна дали познава този Лъки. Май че наистина щеше да е по-добре, ако си беше в дънките.
— Не знаех дали ще дойдеш — каза той навъсено. Погледът му се спря изпитателно върху мъжа до Серена. Челюстта му се издаде леко напред.
— Разбира се, че дойдох! Получих покана — отвърна Серена с лек сарказъм. Тя протегна към него плика като доказателство. — Доведох един приятел. Надявам се, че нямаш нищо против. Дейвид Фарел. Дейвид, да ти представя Лъки Дусе.
Дейвид подаде ръка:
— За мене е удоволствие.
Лъки не отговори. Сякаш се виждаше как вибрира от вътрешно напрежение.
Дейвид скри усмивчицата си и отстъпи крачка назад.
— Така-а. Аз ще пообиколя да разгледам. Вие двамата сигурно има да си казвате куп неща.
Серена видя как Дейвид се изгуби всред хората и чак тогава се обърна към Лъки. Той я наблюдаваше с типичния си поглед — объркващ и смущаващ, както винаги. Дори и след толкова много време Серена се хвана, че следи как реагира тялото й на неговата близост. Сърцето й туптеше до пръсване, стана й горещо, изведнъж като че ли усети всичките си нерви, оголени и чувствителни.
Тя се насили да не обръща внимание на себе си и го погледна любезно:
— Сърдечни поздравления за изложбата, Лъки! Зная какво означава това за тебе. Много се радвам!
Лъки не отговори. Бе изцяло зает с това да я съзерцава. Нощ след нощ бе лежал буден, изпълнен с копнеж по нея. Но не си позволи да я потърси, преди да е в състояние да й предложи нещо. Сега се бе потопил в образа й, попиваше всяка подробност — тъмнорусите коси, нежната руменина на страните, тъмните искрящи очи, енергично издадената брадичка. Беше облечена в един от своите семпли костюми — морскосиня блуза и двуредно сако с четвъртито деколте вместо ревери. Ала Лъки се улови, че не може да си я представи в никаква друга дреха освен в неговата стара дънкова риза, която тогава й бе дал… Неволно се питаше дали ще види някога Серена отново с нея… Или я беше обличала вече за този „приятел“?…
— Добре изглеждаш — каза той, докато продължаваше да се чуди каква промяна е настъпила в нея, та изглежда някак по-различно.
— Ти също — прошепна тя.
— Как е Джиф?
— Добре.
„Мили Боже! — помисли си той. — Има толкова неща, които исках да й кажа!…“
А ето че стои срещу нея и се опитва да води светски разговор като с чужд човек. Думите може би щяха да дойдат след като й се нагледа — като че ли можеше изобщо някога да й се насити.
Но всъщност никога не е бил занимателен събеседник. Би предпочел да я целуне. Да я вземе в ръцете си, да вдъхне топлото й тяло, притиснато към неговото! Искаше му се да свали фибите от косите й да зарови ръце в копринения им разкош. Да я съблече, да слее тялото си с нейното, да намери отново онзи неизказан покой, който бе почувствал само с нея.
Но тя беше дошла с друг мъж.
Един пръст се забоде в рамото му. Лъки се извърна и изгледа гневно собственика на галерията Хенри Ричард, строен мъж, към четиридесетте, прекалено космополитичен за вкуса на Лъки. О, през последните седмици Лъки твърде често бе принуден да си напомня, че този човек управлява една от най-прочутите галерии в града и че Даниел, снахата на Лъки, си бе дала немалко труд, за да ги запознае двамата. Само уважението към Даниел го възпираше да изпрати сега Ричард по дяволите — спираше го и фактът, че сега има възможност да покаже на Серена колко много се е променил.
Ричард се направи, че не забелязва недружелюбния поглед на Лъки и кимна към екзотично изглеждащата жена до себе си:
— Непременно трябва да се запознаете с Анис, Лъки. Тя е изкуствовед в „Таймс“.
— Вас не са ли ви учили на добри обноски? — попита Лъки с най-мекото кадифе на гласа си. — Не виждате ли, че в момента разговарям с мис Шеридан?