Високите скули на Ричард се покриха с руменина. Художествената критичка погледна Лъки с нескрит интерес. Ричард пристъпи към Лъки и прошепна със стиснати зъби:
— Анис е много важна клечка в нашия бранш.
— Ами тогава защо не й го заврете отзад! — изруга Лъки просташки. — Зает съм с нещо по-важно.
— Лъки, виждам, че си зает. Ние можем да си говорим по-късно…
— Можем да си поговорим сега! — Той се обърна и хвърли пълен с предупреждение поглед към Хенри Ричард. След това хвана Серена за ръка и я поведе към задния изход. — Давай да се махаме оттук! Задушавам се!
— Но твоят вернисаж…
— Може да се състои и без мене.
— О, Лъки! — запротестира Серена, без да движи устни, за да не привлече вниманието на околните. — Тези хора са дошли, за да се срещнат с тебе!
Лъки продължи да крачи — свъсил вежди, с издадена напред брадичка.
— Ако са дошли заради картините, чудесно! Ако са тук заради коктейла, нямам нищо против! Но ако са пристигнали, за да се кокорят срещу мене, да вървят по дяволите! Аз не съм експонат.
Гостите се разделяха пред тях като библейското Червено море пред Мойсей. Лъки крачеше към вратата, следван от Серена, която едва успяваше да го догонва. Прекосиха малката кухня, без да обръщат внимание на любопитните погледи на хората от бюфета, и излязоха на двора, обща градина за няколко от сградите в квартала.
Павирани алеи водеха като лъчи към един шадраван в средата на двора. Топлият вечерен въздух ухаеше на цветята, нацъфтели разкошно навсякъде. Месинговите фенери вече бяха запалени, въпреки че все още не се бе мръкнало.
— Имаш късмет, че грубото и ексцентрично държане се смята за много шик при художниците — каза Серена сухо, като му позволи да я поведе към пейката в другия край на градината.
— О, да, ще направя истински удар, нали?
— Не удар, а същинска бомба! Мислиш ли, че от тая моя ръка ще остане нещо, след като ме дърпаш така!
Лъки изруга на френски и пусна веднага ръката й. Бяха стигнали до пейка от ковано желязо под огромен жасминов храст.
— Не мога да се отпусна всред това гъмжило! — каза Лъки, като че да се извини.
Серена му се усмихва мило.
— А пък аз имах впечатлението, че се справяш отлично.
Широките му рамене се свиха за миг и след това отново се отпуснаха.
— Старая се.
В Серена се надигна непреодолима потребност да го докосне. Да му помогне. Да го прегърне и да му каже колко се гордее с него. Но вместо това само приседна на пейката. През последните месеци Лъки се бе справил блестящо и без нея. Явно бе, че действително полага усилия да превъзмогне проблемите, които му създаваше неговото минало. Серена съзнаваше, че може да се гордее с него, но че не й е позволено да сподели с него тази победа. Ако тя иска да оцелее, ще трябва да спазва дистанция, да стои настрана и емоционално, и физически.
— Ти оправи ли се? — запита той простичко. Погледът му се местеше по лицето й като прожектор.
— О, да! — отвърна тя бавно, без особена убеденост. — Добре съм.
Ако „добре“ равнозначно на „болна от любов“ и на „самотна“…
Би могла да му каже истината, но бе решена да запази поне гордостта си.
Тишината на градината ги обгърна. Шадраванът плискаше водите си. Някъде зад сградите, в далечината, шумеше градът — чуваше се клаксон на кола, долиташе джаз, някой разговаряше на висок глас…
Лъки нищо не чуваше. Стоеше пред нея, усещаше, че новите му обувки го стягат и се питаше дали ще остане без единствената жена, която истински е обичал.
— Липсваше ми — заяви той внезапно.
Серена го погледна смаяна. Почувства, че сърцето й ей сега ще спре. Дъхът й поне наистина секна.
— Ужасно ми липсваше, Серена.
— Но защо не дойде при мене?
Цялата болка на последните месеци сега се надигна и я стегна за гърлото.
— Не можех. Нямах какво да ти предложа. Не исках да дойда при тебе като несретник.
— Но аз и такъв те обичах!
Погледът на Лъки улови нейния и го закова така, в очакване на отговора й.
— Опитвах се през тия месеци да те забравя — каза беззвучно Серена.
— И успя ли?
Серена мълчеше. Гледаше го, мразеше го, задето й причини толкова болка, задето сега срутваше всички стени, които тя бе иззидала камък по камък, нощ след нощ през последните седмици. Мразеше го, защото й ограбва мнимото спокойствие.
Лъки се наведе над нея, сложи коляно на пейката и се опря с два ръце на облегалката, отляво и отдясно на главата й.
— Забрави ли ме, Серена? — Гласът му изведнъж прегракна.
Серена направи опит да се извърне, но той хвана брадичката й и вдигна лицето й, за да вижда очите й.