Да, спомените разкрасяват всичко! Серена се почувства така, като че пристига на гости при скъп родственик и открива, че докато я е нямало, той се е превърнал в старец.
Стиснала здраво пред гърдите си обувката и чантата си, тя закуцука през просторната поляна. На горния етаж се отвори врата и племенникът и племенничката й изхвърчаха като кончета от бокса при състезания. Шестгодишната Ласи изтърча, крещейки, надолу по стъпалата — истинска вихрушка от златни къдрици и розови волани, следвана по петите от осемгодишния си брат Джон Мейзън, стиснал с две ръце голяма пъпчива жаба и изкривил лице в идиотска гримаса, за да я уплаши още повече.
— Джон Мейзън! Остави сестра си на мира! Чу ли! — извика Шелби Шеридан-Талбът, която дотича след децата.
Тя беше съвсем мъничко по-дребна от Серена. И някак малко по-мека и по-женствена. Кафявите й очи изглеждаха някак по-екзотично, устните й бяха извити в постоянна сладка муцунка. Независимо от тези дребни различия, двете изглеждаха почти еднакво.
Шелби навярно се готвеше да тръгва за Търговската камара — беше в яркожълт костюм, с жакет по последната мода — чак до коленете. Смарагдовозелената копринена блуза под жакета бе закопчана на врата с невероятно голяма брошка — като захарница. В сравнение с нея Серена се почувства като просякиня.
— Божичко, Серена! — ахна театрално Шелби и притисна изящно гледаните си ръце към бузите си. Диамантеният пръстен, който носеше до пръстена с изпъкналия четириъгълен топаз, беше достатъчно голям, за да задави котка. — Какво се е случило? Като че някой те е нападнал, като че си прегрешила с някого… или и двете заедно!
— Благодаря ти, страшно си любезна! — Серена се повлече нагоре по стъпалата, като най-безсъвестно си пожела, да се бе родила без сестра-близначка.
Приумиците на Шелби и настроенията й бяха непредсказуеми като времето — от ясно небе можеше в миг да се разрази буря. Любимата й роля беше да се прави на лекомислено глупаче. Вечното й преиграване я правеше безкрайно уморителна — просто имаше истинска дарба да говори с най-невинно изражение всевъзможни глупости така, че превръщаше разговора в истинско мъчение.
Серена с мрачно изражение се заизкачва бавно по стълбата и Шелби неволно се дръпна, ужасена, да не би да се докосне до нея.
— Изкарах тежък ден, Шелби. Сега нямам време да ти разправям всички гадни подробности — каза Серена. — Трябва да се преоблека и веднага тръгвам. Можеш ли да поръчаш на някого да прибере колата ми от града? Оставих я при Готие.
Пресиленото съчувствие на Шелби моментално се превърна в детинско оплакване:
— Ами да, Серена, защото нямам друга работа, освен да бъда твой прислужник, нали така? Дявол да го вземе! Пристигаш вкъщи раздърпана, като че си се била с котки, изкарваш ми ума от страх, и първото, което благоволяваш да изречеш, е да ми дадеш нарежданията си! Ти винаги си била такава!
Серена мина покрай сестра си. Силно се съмняваше, че тя изобщо се е тревожила от отсъствието й. Шелби беше изцяло погълната от децата си, от мисълта за гардероба си и от задълженията си в общинското настоятелство — бе се нагърбила с комитета на общината не от чувство за граждански дълг, а заради общественото признание. Беше толкова хубавичка… и толкова плитка! Като езеро с водни лилии в японска градина.
Серена си влезе в къщи и забърза по коридора. Ядоса се, че не може да почувства атмосферата, да усети въздействието на родния дом. Като се изключи големият ремонт в началото на деветнадесети век и по-сетнешното инсталиране на водопровод и електричество, през всичките тези години в къщата не бе променено почти нищо. Беше истинска съкровищница — пълна със старинни предмети, семейни спомени и антики, които биха хвърлили във възторг всеки музеен уредник. Но сега Серена нямаше време да се порадва нито на облицованите с кипарисово дърво матовозлатисти стени, нито на избледнелите от времето персийски килими, разливащи нежните си тонове — същински скъпоценности — върху старите дървени подове. Тя се завтече право в някогашната си стая, където тази сутрин беше влязла само колкото да остави куфара си, преди да хукне, гневна и разтревожена, да търси водач.