Отношенията помежду им бяха многопластови и сложни. Като психоложка Серена би могла да изпадне направо във възторг от такъв казус — ако ставаше дума за чужди хора и ако можеше да преценява тези отношения хладнокръвно и обективно. Но тя не можеше да се дистанцира, толкова много спомени бяха обхванали като бръшлян различните гранки на техните отношения, а и се страхуваше, че връзката им може да изсъхне и да умре като задушен от плевели кълн. И тогава? Ще трябва да се прости с надеждата, която тайно лелееше все още в едно скрито ъгълче на сърцето си. Не, не, и за двете е по-добре да оставят всичко така, както си е.
Когато доближи до малкия пристан за лодките, срещу нея изскочиха като вихър децата на Шелби, сякаш ги гонеше самият дявол. Прелетяха край нея, без да забавят своя бяг, търсейки убежище у дома, при майка си. Лъки бе застанал на кейчето и пушеше цигара, издал напред единия си крак. Около устните му играеше зла усмивчица. Серена го погледна ядосано:
— Не може ли да ви остави човек за десет минути, без да се нахвърляте на някого?
— Десетте минути минаха преди пет минути. Имате късмет, че не тръгнах без вас.
— Въпрос на гледна точка — изръмжа тя. — Какво им казахте? Би трябвало да се засрамите, да плашите така децата!
Лъки завъртя очи и хвърли фаса си във водата.
— И двете са просто кошмарни!
— Не бих казала това пред Шелби, ако бях на ваше място.
— На нея бих могъл да кажа някои съвсем други работи — каза Лъки, като на себе си.
Серена го погледна с любопитство. Лицето му изведнъж бе станало затворено и безизразно. Просто сякаш чу, как той затръшна някаква врата, под носа й. Но това пък събуди у нея желание да пооткрехне тази врата.
— Познавате сестра ми? — запита тя смаяна. Това й се струваше толкова невероятно, колкото… ами колкото това нейно тръгване с Лъки през мочурищата.
Лъки не отговори. Не беше говорил с никого досега за връзката си с Шелби Шеридан — нито с брат си, нито с непознати, нито със свещеника. Нямаше никакво намерение сега да разговаря с нейната сестра-близначка. Всичко онова се беше случило в друг един живот, в друг един свят. Най-добре е да остави раните да завехнат, след като не може да ги излекува. Само това липсва, да се разкрива пред тази жена! Не стига че беше сестра на Шелби, но беше отгоре на това и психоложка. Последното, което му трябва сега е някаква учена мома, която ще почне да ровичка в душата му.
Той погледна багажа, който беше домъкнала, и как се беше издокарала.
— Вие да не мислите, че отиваме в клуб „Вед“, миличка?
Серена го удостои с високомерния поглед на истинска принцеса:
— Само за ваше сведение, мистър Дусе, гардеробът ми не съдържа колекция от бойни облекла и ботуши. Може и да не повярвате, но изобщо не възнамерявах да прекарам свободното си време в тресавищата.
— Напротив, моментално ви повярвах. Положително сте заета повече с организиране на вечери и търчане по концерти, къде ще седнете да мислите за блатото…
— И защо трябва да мисля за него? То няма нужда от мен. То просто си съществува.
„О, няма да е задълго. Поне ако зависи от сестра ти…“
Тези мисли Лъки запази за себе си. Достатъчно се беше забъркал вече, като се съгласи да води Серена при Джифорд и да предприеме това глупаво пътуване. Не е негова работа да спасява блатото. Господи, той е достатъчно зает с това да спасява себе си…
Какъв смисъл да говори със Серена? Едно такова гладко като змиорка градско чедо, което сигурно изобщо не се интересува от природата, всред която е израсло. Какво ще я е грижа нея, че „Тристар Кемикълс“ съсипва една крехка екосистема, която от векове търпи безчинстването на човека? Ако умът му не го лъже, тя положително знае какво става и сега отива да намери Джифорд, само за да го изработи да продаде земята си. И края на краищата тя е сестра на Шелби. Какво друго може да очаква човек от нея, освен предателство и измама?
Лъки я наблюдаваше и сега, в новото й облекло. Та тя беше родена върху купчина пари, дето се казва, бе свикнала да се носи елегантно и скъпо. А и сигурно се стреми да трупа още повече. Такива са всички жени от нейната класа — не е важно какво става по света, главното е те да живеят своя луксозен живот. Тя никога няма да се вслуша в думите му. За нея той е само средство към целта, както тогава, другата…
— Качвайте се! — изръмжа той. Лошото настроените го заля и го захлупи като мощна вълна.
Серена направи още една крачка към него, вирнала капризно брадичка.