Серена стисна очи, като че да се скрие от думите му. Мозъкът й сякаш само това чакаше — веднага запълни празния екран на съзнанието й с един ужасен спомен — чернилка, люшкаща се около нея, три тъмни, тънки силуета, черни камшици със стреловидни глави, разтворили бледорозова паст, нападащи…
Какво й стана, по дяволите, та се реши да тръгне!? Нали мрази блатото? То я плаши повече от всичко друго на света…
Серена отвори очи и погледна към черните кипарисови стволове и непроходимия гъстак зад тях, губещ се в тъмните сенки и призрачните повлекла от мъх. Като в кошмарен сън.
В очите й избликнаха сълзи. Направи огромно усилие да запази фасадата от безразличие, но усети как тя просто се свлича като стена, по която се катери и се опитва да се задържи отчаяно с мокрите си от пот ръце. До този момент се крепеше на упорството и на гнева си, но сега, изглежда, те я изоставиха.
„Трябва да мислиш, Серена! Мисли! Мисли за нещо, все едно за какво!“
Тази лодка е идиотски тясна…
— Подайте ми манерката!
Чак сърцето й подскочи. Гласът на Лъки я върна моментално в действителността. Радостна, че може да върши нещо, тя взе манерката и му я подаде, като го погледна нравоучително:
— Казва се „моля, мис Шеридан“! „Благодаря, мис Шеридан“! — Говореше му със сиропирано гласче. — За мен е удоволствие, мистър Дусе!
Лъки примигна присмехулно. Отвинти капачката и отпи няколко големи глътки — адамовата му ябълка подскачаше ритмично, докато пиеше.
— Какво пиете? — Серена се опита да не гледа якия му врат.
Той избърса уста с гърба на ръката си и излъга:
— Вода.
Серена погледна манерката. Несъзнателно облиза с език долната си устна и преглътна. Лъки почувства как в жилите му се разлива огън. Подаде й вежливо манерката. Дразнеше се, че нейната уравновесеност продължава да го ядосва. Направо се вбесяваше от факта, че самият той не може да контролира реакциите на тялото си по отношение на нея.
Серена взе манерката и помириса подозрително гърлото.
— Това не е вода, това е ракия! — изкриви лице тя.
Лъки я погледна мрачно:
— С вода вътре.
Серена изфуча с отвращение:
— Пиете я като вода. Може би затова сте такъв нелюбезен.
— Аз си се харесвам такъв — изръмжа той.
— Но май сте единствен, доколкото забелязвам.
— Пийте най-после! Или се страхувате, че можете да прихванете нещо, ако пиете от едно шише с човек като мене?
Очите на Серена се свиха като цепки, но тя отпи глътка от манерката. Хем да го опровергае, хем да добие малко кураж. Като психолог не би одобрила второто съображение. Погрешно е да се опитваш да обясниш рационално консумацията на алкохол. Но все пак отказа да се вслуша в укоризнения си вътрешен глас. Тук тя не е психоложка, а просто човек, който изпитва страх. Гол, отвратителен, лепкав страх. Правеше всичко, за да се освободи от него. Кой знае, може би това преживяване ще й помогне да проявява повече съчувствие и разбиране към пациентите си, страдащи от фобии.
Както бе предположила, течността в манерката явно никога не бе красила лавиците на някой магазин за напитки. Беше домашно печена ракия, толкова силна, че алкохолното й съдържание надали можеше да се измери с градуси. По-подходяща бе да се използва като разтворител на бои или за пълнене на акумулатори. В гърлото й потече огън, заклокочи в стомаха й, лавата се разля по цялото й тяло. Като че и без това не й става достатъчно горещо само като погледна своя превозвач — помисли си Серена и прокле и хормоните си, и всичко.
Възможно е физическото привличане, което той извиква у нея, да е вид болестно състояние, някакво временно психическо заболяване. Навярно мозъкът й търси да отклони вниманието й от блатото и се опитва да я залъгва с широките плещи на Лъки Дусе, с неговите очи на пантера и тази уста на сластна куртизанка. Само така всичко би добило смисъл. Като се остави настрана външният му вид, той бе натворил един куп грешки. Неучтив, примитивен, зъл, категоричен, арогантен, самодоволен, непостоянен. И пие. Нито една разумна жена, имаща поне искрица себеуважение, не би допуснала дори една единствена мисъл да се занимава с него… По какъвто и да е начин.
Погледът на Серена отново се плъзна по тялото му. Или… добре, само по един-единствен начин. Но точно това пък нея изобщо не я вълнува! Естествено! Никога не би се впуснала в една чисто сексуална връзка. Или, казано по-точно, като че ли от векове вече не се бе впускала в никаква връзка.
Беше си доволна от своята частна практика и доброволното си участие в психиатричната клиника в един от бедняшките квартали на Чарлстън. Имаше приятели, имаше широк кръг от добре избрани познати, ала бе свободна от всякакви романтични ангажименти. Беше се женила вече за свой колега-психолог, но бракът се разпадна поради липса на въодушевление и от двете страни. Връзката им почиваше на приятелството, на общите интереси и на удобството. Явно липсваше онзи интензивен физически магнетизъм, който често споява и крепи отделните аспекти на една връзка. Просто всеки си живееше свой собствен живот, отдалечиха се един от друг и четири години след сватбата се разведоха като отлични приятели.