След развода Серена се беше срещала чат-пат с мъже, но не се намери никой, който да я запали така, та да поиска да се срещне с него втори път. Вече бе стигнала до убеждението, че по начало не е особено сексуална. Не бе успяла да развихри у съпруга си някаква бурна страст, а и той не можа да я грабне и хвърли в онзи опияняващ екстаз, за който й разказваха пациентките й. Явно не беше създадена да реагира по такъв начин на мъжката близост. Може би това да имаше някаква връзка с постоянния й страх да не загуби самоконтрол. Ала като гледаше сега Лъки Дусе, й мина през ум, че може и да се е лъгала.
— Какво става, харесвам ли ти, сладурче? — запита той небрежно, с провлачен глас и я погледна с безизразните си кехлибарени очи.
— Не особено.
Тя му протегна обратно манерката, за да няма той време да забележи предателската руменина, която огря страните й.
— Не е вярно.
Казано беше по-скоро като констатация, отколкото като обвинение в лъжа. Лъки взе манерката и нарочно докосна пръстите й. Серена отдръпна ръката си, с което предизвика ехидния му смях. Тя вирна брадичка:
— Имате изненадващо високо мнение за себе си, мистър Дусе!
— О, не, скъпа. Просто отбелязвам това, което виждам.
— В такъв случай ще ви посъветвам да идете час по-скоро на очен лекар. Едни свестни очила биха могли да предпазят куп жени от вашата неприятна компания.
Погледите им се срещнаха — нейният леден, неговият яростен. Серена мислено се поздрави, че успя да обезвреди умело една потенциално опасна сексуална ситуация. Той пък беше доволен, че бе успял отново да я вбеси. Седяха така и се измерваха с погледи. Въздухът между тях пращеше от напрежение.
На източния бряг на канала брегът се раздвижи — един алигатор се събуди от дрямката си, шмугна се през гъстите туфи от водни растения и се плъзна във водата.
Серена скочи от мястото си, вперила очи в животното. Алигаторът плуваше в плиткото между тръстиките, само на няколко метра от пирогата. Дългата люспеста глава се движеше като лодчица над мътната вода, сякаш животното се взираше в тях.
Лъки се разсмя с лаещ смях.
— Е, няма нищо, ангелче! Алигаторът няма да ви изяде. Освен ако не река да ви хвърля през борда, което би било може би най-умното.
— Цяло щастие е, че вашата сила не е точно в ума! — ухапа го Серена, дръпна манерката от ръцете му и отново си сръбна за кураж.
„А умно ли е да се захващаш с този тип, драга ми Серена?“
Бракониер, контрабандист и един Бог знае какво още. И се хили точно като алигатор. Серена почувства как отново я побиха тръпки.
— Никак не е чудно, че Джифорд е пропълзял да се скрие чак тука. — Лъки взе отново пръта, изпъна бицепса си като буца и оттласна лодката напред. — Никой не би могъл да издържи с две такива като вас в дома си.
Серена не откъсваше очи от алигатора, хванала се с две ръце за седалката.
— За ваше сведение, сестра ми и аз изобщо не си приличаме.
— Зная какво представлява сестра ви.
Студената ненавист в гласа му я накара да го погледне.
— Откъде? Не мога да си представя вие двамата да се движите в едни и същи кръгове.
Лъки не отговори. Вратичката на душата му се затръшна отново, но този път май се и заключи. Сега той гледаше някъде през нея, като че тя се бе изпарила във въздуха. Лицето му се беше превърнало отново в каменна маска. Мълчанието му я подтикна да търси свои собствени обяснения.
Възможно е Шелби да е направила някакво публична изказване срещу скитниците или против такива „гнезда на порока“ като „Москито Мътънс“. Беше напълно в стила на Шелби да се изправи и да започне да сипе огън и жулел против всеки, когото не одобрява. И естествено, нейните възгледи щяха да намерят горещ прием всред достопочтените членове на общинското настоятелство, Шелби щеше да бъде поласкана, тя винаги търсеше признание и похвали, готова е да отиде на всичко, за да ги получи. Сигурно не би се уплашила да се захване и с един толкова опасен тип като Лъки Дусе… Премислила е какво ще й донесе една такава атака, без дори да се съобрази с това какви ядове биха могли да последват. Серена се питаше дали сестра й разбира, че си е спечелила враг, който носи у себе си ловджийски нож, дълъг като ятаган.