Лодката се плъзгаше по тъмните води. Тишината в блатото беше не по-малко тежко и плътна от жегата. Колкото по-гъста ставаше растителността, толкова по-тягостно лягаше върху тях мъртвилото на тишината. Нервите на Серена бяха опънати до скъсване. Дори най-невинното обаждане на водна птица я караше да подскача от ужас.
Навлизаха все по-дълбоко в дивия пущинак, тук вече нямаше и следа от човешко присъствие. Единствен знак, напомнящ за цивилизацията, беше по някоя цветна пластмасова лента, вързана за клон, за да маркира мястото на мрежата, заложена за раци.
Лъки спря до такъв един знак — червена лента, завързана за една върба — и започна да събира мрежата, метната в плитчината. По ситната мрежа се бяха оплели десетки раци. Той прибра четири такива капана все покрай този бряг, изсипа страховито боричкащото се съдържание в чувалите от лук, нахвърляни в лодката, погълнат изцяло от своята работа, забравил за Серена, като че тя просто част от багажа. Тя го наблюдаваше с любопитство, но не се осмели да попита дали капаните са негови.
Чак когато пирогата продължи пътя си и завиха на север, тя проговори:
— Скоро ли ще стигнем?
— Скоро. Сама ще разберете кога сме там.
— Съмнявам се. От години не съм ходила.
— Ще познаете — увери я той.
— По какво.
— По изстрелите.
Серена се ококори.
— Но това е смешно! Старият Лоурънс също спомена нещо такова. Зная, че дядо е заядлив понякога, но да стреля по хора! Защо ще стреля по хора?
— За да ги прогони.
— Но защо, защо ще ги гони?
— За да го оставят на мира.
Серена поклати глава нетърпеливо.
— Това не мога да разбера. Съвсем не е в стила на Джифорд да остави плантацията толкова дълго без контрол. Това не е ставало дори през сезона за лов на раци.
— Той си има своите основания — отвърна Лъки тайнствено.
Този човек навярно знае за работите на собственото й семейство повече от нея самата. Изведнъж се почувства като страничен човек. Това не говореше добре за една внучка! Не си идваше често у дома, не питаше какво стана вкъщи, не се обаждаше редовно по телефона… Списъкът на нейните пропуски беше много по-дълъг и засилваше още повече чувството за вина. И въпреки това не можа да се сдържи да не попита:
— И какви са тези негови основания, мистър Дусе?
Лицето му стана безизразно.
— Попитайте Джиф, ако наистина искате да узнаете. Аз в чужди работи не се бъркам.
— Колко удобно за вас, наистина! Така нито има за какво да се безпокоите, нито за какво да се оправдавате.
— Точно така, сладурче.
— Тогава защо ме взехте със себе си, след като явно бихте предпочел да тръгнете сам?
Лъки я погледна и веждите му надвиснаха над очите му като буреносен облак. В тихия му мек глас се криеше предупреждение:
— Само не се опитвайте да се ровите в собствените ми работи, доктор Шеридан!
Серена завъртя очи.
— Да пази Бог! По-скоро бих скочила в змийско гнездо.
„Ти си е горе-долу същото, скъпа!“ — помисли си Лъки, но не изрази мислите си на глас. От едно такова изявление всеки психолог би направил капитал. И така си е добре… Ако хората не се бъркаха постоянно в работите му, щеше да се чувства направо отлично.
— А вие как така не знаете защо Джифорд се е оттеглил чак тук? — премина той в нападение. — Не сте ли говорили по телефона? На вас сигурно ви е все едно какво става тук долу. Надали давате и пет пари за блатото или за Шансон дю Тер.
— Какво искате да кажете? — ядоса се Серена. Налапа въдицата като шаран. — Разбира се, че Шансон дю Тер ме интересува. Това е домът на нашето семейство.
Лъки сви рамене.
— Да, но не живеете там.
— Вас не ви засяга къде живея.
— Абсолютно точно. Не ме засяга и това, че някой се кани да изравни с булдозери къщата със земята. В края на краищата не моето семейство живее в тази плантация повече от двеста години.
Серена го гледаше наежена. Сякаш я беше ударил с чук в гърдите.
— Какви са тези приказки за булдозерите? За какво говорите?
— За Шансон дю Тер, ангелче! Сестра ви е решела да продаде плантацията на „Тристар Кемикълс“.
— Това е абсурдно! — изрече тя несъзнателно и се засмя. „Такова невероятно и смешно твърдение!“ — Шелби би продала Шансон дю Тер толкова, колкото Скарлет О’Хара би се разделила със своята Тара! Явно, че не познавате сестра ми! Тя никога няма да направи такова нещо! Никога!
Серена продължи да се усмихва и да клати глава в неверие, опитвайки се да не вижда ужасяващата увереност в очите на Лъки. Този негов поглед говореше, че той знае неща, за които тя няма и понятие. Нещо в нея отхвърляше категорично подобна възможност, но същевременно чувстваше как започва да я разяжда съмнение…