Серена застана в подножието на стълбата и насочи гневно показалеца си към него:
— Не започвай пак, Джифорд! Не започвай пак да ми навираш в очите си колко ме бил променил Чарлстън!
— Ама те е променил, дяволите да те вземат!
— Но не това съм дошла да обсъждам е тебе!
Джифорд изруга, цветисто и гръмко.
— Не те оставят да живееш на спокойствие! — оплака се най-сетне той, като че се обръщаше към целия свят. — Дойдох тук, за да ме оставят на мира, а не да организирам дискусионен клуб.
Серена пропусна покрай ушите си неговото оплакване и продължи да говори:
— Просто не ти прилича да зарежеш всичко и да се чупиш, още повече по това време на годината. Когато в плантацията има толкова много работа!
Джифорд изтегна врат между тежките си рамене и заби поглед в краката си.
— Арно за какво е? След като е управител, нека да управлява, по дяволите! Уморените стари мъже като мене си вземат някой и друг ден отпуска и отиват на риба.
— Макар да знаеше, че пристигам?! — Серена подсмръкна, далеч не като дама. Костваше й огромно усилие да не покаже колко е наскърбена. — И откога се превърна в стар уморен мъж?
— Откакто разбрах, че нямам наследник, който да милее поне на йота за онова, заради което съм се изгърбил от работа!
— Господи, Джиф! Какви ги говориш?
— Говоря за това, че ти живееш на осемстотин мили от тука, а сестра ти няма търпение час по-скоро да продаде плантацията. Такива ги говоря!
— Какви са тези безсмислици, че Шелби щяла да продава Шансон дю Тер? През целия си живот не съм чула нещо по-нелепо! Та тя от дете разправя как ще се омъжи и ще остане да живее в плантацията. Никога и на сън няма да й хрумне да продава Шансон дю Тер.
— Виждаш ли, всичко това само доказва колко малко знаеш за собственото си семейство, млада госпожо — погледна я Джифорд високомерно.
— О, стига с тези идиотски измишльотини! — избухна Серена. Но осъзна, че трябва да обуздае гнева си, иначе всяка следваща дума можеше да се окаже още по-опустошителна.
Тя стисна устни и започна да се разхожда пред стълбата, скръстила ръце пред гърдите си.
— Вече не зная какво да мисля — каза тя по-скоро на себе си, а не на Джифорд. — Цял свят разправя, че Шелби е полудяла да продава Шансон дю Тер. Шелби пък твърди, че ти си се вдетинил…
— Вдетинил?! — Джифорд скочи от мястото си, като че го изстреляха, и се изправи в целия си огромен ръст. Сбръчканото му лице доби пръстенокафяв цвят. — Мили Боже! Това е вече капак на всичко! Затова ли си тук, Серена? Нещо като посещение при вдетинения старец. Искаш да видиш дали старият наистина е изкукал. Та след това да ме обвините с онзи дебелогъз адвокат, дето се ожени за Шелби за невменяем и да ме сложите под попечителство! Да продадете имота и да живеете от моята пот и моята кръв? Не, казвам ти! Кълна се във всички светии и в Бога се кълна, само през трупа ми!
Джифорд се хвана с една ръка за перилата, стиснал в другата пушката, но люшна глава назад и задиша през зъби.
Серена се спусна нагоре по стъпалата. Сърцето й биеше до пръсване.
— За бога, Джиф, седни!
Той се подчини безпрекословно. Колената му се огънаха и той тупна глухо на протритото стъпало. Мускулите му се вдървиха. Широките му рамене увиснаха, той задиша дълбоко, на пресекулки. Започна да рови в джоба си за хапче, но извади само празна гилза и я захвърли с безразличие.
Разтреперана като лист, Серена коленичи пред него, притиснала с длан устата си, за да не заплаче. За първи път осъзна колко е стар, колко е смъртен… Наблюдаваше, затаила дъх, как пъхва малкото хапче под езика си, как лицето му бавно променя цвета си от червено в бледосиво. Изведнъж Джифорд беше остарял пред очите й сякаш с двадесет години, яркият му вътрешен пламък се сви, сякаш някой намали фитила…
— Наред ли е всичко, Джиф? — втурна се Лъки. Дълбокият тъмен глас прозвуча напрегнато. Серена чак сега видя, че е застанал зад нея. Лъки се наведе напред, за да види по-добре лицето на Джифорд и сложи ръка на рамото му, като да го успокои.
Джифорд изтърси една от своите цветисти ругатни.
Пепър провря глава между перилата и се ухили успокоен.
— Ругае ли, значи е наред! Спре ли да ругае, трябва да го питаме да не е умрял!
— Смрадлив хитрец! — излая Джифорд.
Пепър се засмя дрезгаво, измъкна предпазливо главата си от перилата и се втурна да прогони от торбата с раците кучетата, които душеха подозрително и опитваха с лапа какво мърда.
Серена почувства как краката й се подкосяват от облекчение. Не се сдържа и сложи ръка на коляното на дядо си.