Лъки се врътна на токовете си, взе наведнъж три стъпала и размаха заканително показалеца си под самия нос на Джифорд:
— Вървиш по много тънък лед, старче! — Говореше през стиснати зъби. — Не съм ти длъжен с нищо! Не съм длъжен и на Шансон дю Тер!
— Разбира се, разбира се! — съгласи се саркастично Джифорд, без да се впечатли от яростния поглед на Лъки. Беше твърде стар, за да се плаши от смъртта. — Ти с нищо и на никого не си длъжен. Ти сам си си господар. Блазе ти, Лъки! Можеш да се самопотупваш по рамото, когато пресушат блатото и всичко тук измре.
— Не ми говори точно ти за отговорност, Джифорд! — пресече го Лъки. — Ти също носиш част от нея. А виж къде си се напъхал! Да ловиш риба и да стреляш по глинени гълъби, вместо по хората на „Тристар“. Какво ще постигнеш така, по дяволите?
— Уреждам нещата по свой начин.
— Естествено! — Лъки се засмя горчиво. — Като просто нищо не правиш.
Серена застана между двамата:
— Извинете! Нямам ли право и аз да кажа една дума?
Двамата мъже я погледнаха с искрящи от гняв очи и отговориха хорово:
— Нямаш!
Тя смаяно слезе едно стъпало надолу.
Лъки скочи от стъпалото и започна отново да се разхожда напред-назад. Познава Джифорд — по-упорит е от десет мулета. Казал ли е веднъж, че няма да пусне Серена в къщата си, значи наистина е решил. Като нищо може да я остави да клечи цяла нощ на прага му. Представата за това накара Лъки да потръпне, макар че отдавна се смяташе за безчувствен.
Той погледна Серена под око и в него избухна канонада от неизречени проклятия. Тя е точно толкова горда и твърдоглава, колкото дядо си. Не би отстъпила нито на йота, въпреки че явно го обича, едва не плаче от тревога за Джифорд. А Джиф й нанесе удар под пояса! Тя прилича на екзотично цвете, което някой е извадил от оранжерията и го е оставил навън на бурята. Горкото цвете, изкаляно, изранено, загиващо…
Джифорд е решен. Проклета история!
Не че Лъки държи особено на нея, не че би искал да бъде въвлечен в техните раздори. Най-малко пък го интересува как се отнася Джиф с внучката си. Доколкото познаваше вече Серена, Лъки би казал, че тя си заслужава да прекара дори и цяла нощ на верандата. Но външните условия го принуждават да предприеме нещо… Ето ти пак пример за това как в живота му непрекъснато се набутват разни чужди проблеми… Но блатото, блатото е неговият свят. Той не може да понесе мисълта този свят да бъде разрушен.
Лъки изпъшка и прекара пръсти през косата си. Какво му става? Искаше му се Джифорд да реши проблема „Тристар“, преди да се е стигнало до катастрофа — преди Джиф да застреля Лен Бурке или Шелби да продаде плантацията на предприятие, което вече е компрометирано, че съсипва околната среда. А това означава, че Джифорд трябва да се върне и да се изправи лице в лице с проблемите…
Серена си е поставила за цел да го прибере, а тя е достатъчно упорита, сигурно ще успее да го убеди, стига да има възможност да го уговори. А това означава, че тя трябвало да остане около стария човек и най-вече извън обсега на онази пепелянка, сестра й. А това вече означава…
Да се провали в пъкъла дано!
Лъки се опита да разгледа дилемата от друг ъгъл. Колко време ще е нужно на Серена, за да убеди Джифорд да се прибере в плантацията? Един, два… Най-много три дена. Добре. А колко дълго би могъл да издържи един мъж на нейните безкрайни капризи? Е, той не е длъжен да бъде през цялото време с нея, ще си намери какво да прави, та да не е с нея. И все пак никак не му се харесваше, че е притиснат до стената.
Лъки стоеше и гледаше Джифорд със святкащи от неприязън очи.
— Добре, ще я взема у дома.
Джифорд едва прикри усмивката си, а Серена зяпна от учудване.
В продължение на една безкрайна секунда никой не продума. Във въздуха се усещаше такова напрежение, че чак кучетата заскимтяха и побързаха да се скрият.
— Ще ме вземете? — повтори тихо Серена, без да сваля очи от Лъки. — Мене ли ще вземете? — Към гласа й се притуриха няколко децибела. Серена сложи ръце на хълбоците и се наведе към Лъки, най-после веднъж поне беше по-висока от него. — Аз пък ви казвам, че няма да ме вземете. — Тя се извърна с пламнало от гняв лице към Джифорд: — Няма да остана при този човек! Не зная почти нищо за него, а малкото, което зная, е всичко друго, но не и многообещаващо. За Бога, Джифорд! Ти не можеш да очакваш сериозно, че аз ще пренощувам при него!
— Никой не знае вече какво мога да очаквам! — заяви Джифорд, явно засегнат. — Аз съм само един изкуфял старец, който седи и чака да мре.
— Престани вече с това, моля те! — избухна Серена.
Гледаше го, застанал пред нея в бледата светлина на късния следобед и чувстваше как страх издува като балон дробовете й. Беше точно както едно време, когато тя беше на седемнадесет и шерифът я отведе вкъщи, след като ги бе пипнал нея и други две студентки с бутилка евтино вино под трибуната на футболния стадион…