Гласът й замря в шепот:
— Джиф?
Той поклати глава:
— Не трябва да ме молиш, Серена! Толкова съм бесен, че мога да започна да плюя карфици! Ти си мислиш, че е достатъчно да огрееш тука като слънчице и всичко ще се оправи с една-две приказки, само защото госпожицата е завършила с отличие и си има елегантна частна практика горе в Чарлстън! Ти и понятие нямаш какво става тук долу, а ти е и все едно, всъщност. На тебе ти се иска всичко да си е постарому, да си изкараш приятно отпуската и толкова… — Джифорд поклати отново глава и издиша въздуха от дробовете си през свити устни. Постепенно цветът на лицето му се възвръщаше. Руменината пълзеше бавно нагоре като живак в термометър. — А сега да те няма! При Лъки ще си на сигурно място.
Той й обърна гръб, изкачи последните няколко стъпала и изчезна в колибата, без да се обърне. Серена имаше чувството, че някой я е ударил с камък между очите. Получи си каквото заслужава, така ли? По типичния за него начин Джифорд бе ликвидирал случая. Тя беше решила, че е достатъчно да се появи, за да изясни проблемите, да нивелира всичко и да сложи ред. Нали Джифорд я беше учил винаги да хваща бика за рогата?! В Чарлстън този начин на действие се радваше на страхотен успех, но те не са в Чарлстън…
Да върви по дяволите това блато!
Серена затвори очи и прокара длани по лицето си, без дори да помисли за остатъците от своя грим.
— Съжалявам, мис Рена — Пепър изкачи стъпалата и се изправи до нея. Още държеше в ръка торбата с раците, която вреше от живот. — Знаете го стария Джиф. Ядоса ли се, не знаеш какви ще ги наговори. Каза го без да мисли.
Серена се насили да се усмихне, но не се получи.
— Значи ли това, че все пак ще ме върнете вкъщи?
Пепър сбърчи чело, изражение съвсем не на място върху неговото вечно ухилено лице.
— Не мога. Старата лодка на върви. Лъки докара сега части, ама не е само това — трябват ми няколко дни, докато я стегна.
Серена не бе предполагала, че има още много възможности да се обезкуражава — явно се бе лъгала. Стори и се, че пропада в някаква черна, бездънна дупка. Сигурно наистина е представлявала жалка гледка, защото Пепър пак направи несполучлив опит да се намръщи. Той почна да рови с крак по изтърканото стъпало, като че се готвеше за старт.
Защо, защо се остави да я подлъжат да хукне да търси Джифорд?! Трябваше първо да разбере какво става. Сега бе заседнала в това забравено от Бога тресавище, изгонена от собствения си дядо. Остави я в ръцете на човек, който няма никакви скрупули.
Тя погледна към Лъки с безизразни очи. Той стоеше замислен, чешеше зад ушите едно от кучетата и я гледаше така, като че не се познават. В дългите сгъстяващи се сенки и чезнещата светлина той изглеждаше по-опасен от всякога.
— Качвайте се в лодката, скъпа! — каза тихо Лъки. — Изглежда че ще трябва да се търпим още известно време.
ГЛАВА ШЕСТА
— Елате! — каза Лъки и кимна към пирогата. — Утре ще ви върна отново тук. Ще имате време да го обработвате от изгрев до залез слънце.
Серена го последва нерешително до реката. Погледна водите и тъмната гора, която сега на здрачаване изглеждаше още по-заплашителна и страшна от преди. Страхът отново загриза и последните останки от съпротивителната сила на момичето.
— Готова съм да ви дам всичко, ако ме закарате в къщи!
Думите се изплъзнаха неволно от устата на Серена, но тя не се опита да ги омаловажи някак. Това беше истината. Сигурно би понесла някак да прекара нощта в колибата с Джифорд и Пепър, но самата мисъл да остане при чужд човек — ох, при един опасен чужд човек! — който би доловил страха й, й беше непоносима. В този миг бе готова да му даде и ключовете от своя мерцедес, само да каже, че ще я закара обратно в цивилизацията. Серена копнееше за гореща вана, за нещо за хапване, за таблетка аспирин… И за едно обяснение от сестра й! Последователността можеше и да не бъде спазена.
— Всичко? — Лъки вдигна едната си вежда и се засмя ехидно. Явно, размисляше. — Звучи многообещаващо, сладурче, но наистина нямам време да ви върна тази вечер. Имам една уговорка.
Серена стисна зъби, като че да прехапе думата, която трябваше да изрече:
— Моля ви!
Лъки се наведе, вдигна кутията с резервните части от носа на лодката и я остави на брега…
— Внимавай, ангелче! — Той се изправи отново и сложи ръце на хълбоците, точно на смъкнатия ниско колан на дънките си. — Сега сигурно си представяте как ще ви заведа у дома, ще ви завържа на леглото и ще ви изнасилвам цяла нощ. Аз обаче си имам по-важна работа. Така че ще трябва да се задоволите с фантазиите си.