Серена го изгледа с ненавист. Без изобщо да се впечатлява и развълнува, Лъки нагази във водата и отблъсна пирогата от брега.
— Хайде, съкровище! Тръгваме! Качвайте се, иначе току-виж прекарате нощта с кучетата на Джифорд в бараката.
Какво й оставаше? Серена познаваше дядо си. Като нищо ще я остави цяла нощ навън. Изглеждаше достатъчно ядосан. Мисълта да прекара нощта в една къща с Лъки Дусе не бе толкова неприятна, колкото да стои навън всред блатото.
Тя се загърна отново в своя плащ от гордост — междувременно доста поизлинял и разнищен — и пристъпи по разкривения пристан, за да влезе в лодката.
Потеглиха. Навлизаха все по-дълбоко в гъсталаците. Реката се стесни в млък канал — като коридор, ограден с непроницаеми, плътни стени от растителност. През тях непрекъснато изникваха като прътове за слалом отделни кипарисови и тупелови дървета, тъмни и мълчаливи, всред самата вода. Здрачът бе потопил всичко в някаква недействителна, сюрреалистична светлина.
Серена полагаше страхотни усилия да държи гърба си изправен и да сдържа сълзите си. Сега, когато схватката с Джифорд беше приключила и гневът й се бе поуталожил усети как безпрепятствено в цялото й тяло се възцарява болката. Дойде тук заради Джиф. Как е възможно той да не разбира това?! Как може да й подмята, че е алчна и мисли само за наследството си? Никога не бе помисляла дори за смъртта му, а камо ли за това, какво би могъл да й остави.
Джифорд мъртъв… Тя мислено преживя отново страшните мигове, когато го видя да посинява и да рухва на стълбата. Не би понесла да го загуби. Но още по-мъчителна й беше мисълта, че го губи сега, защото й е толкова ядосан и е толкова разочарован от нея.
В очите й избликнаха сълзи. Тя гневно замига, за да ги прогони.
„Няма да плача сега!“ Няма да плаче пред Лъки Дусе, та да му даде възможност отново да й се подиграва. Не може да се скрие и да зареве — боеше се, че започне ли веднъж, няма да има спиране. А има да се направят още толкова неща преди да свърши този проклет ден…
„Изгледите съвсем не са многообещаващи…“ — помисли си тя, борейки се с нова вълна на отчаяние.
Отсега още се чувстваше, като че са я влачили за косите всичките тези осемстотин мили дотук, след това са й отсекли ръцете и краката, не е останало нищо от личността, която тя представляваше само до вчера. Нямаше и следа от старата Серена — мочурищата, хората в тях, старите спомени и вълненията, които те предизвикваха, й бяха отнели цялата индивидуалност. Толкова нещо й мина през главата! Чувстваше се съсипана, но се държеше със зъби и нокти о жалките останки от достойнство и сила, за да се бори поне с плача си.
Лъки седеше зад нея. Видя как потрепват раменете й. Чу я как подсмърча и си поема дъх на пресекулки — Серена отчаяно се бореше да не заплаче. Горделиво, твърдоглаво зверче! Лъки почувства някакво пробождане в гърдите.
Чакай! Какво е пък това?! Зарежи го. Точно сега не е време да му обръщаш внимание…
Никак не му бе лесно да продължи да играе ролята на коравосърдечен тип, на какъвто се правеше пред нея. Жената, която го нае, бе една безупречно фризирана, високомерна и самоуверена бизнесдама, по-скоро отблъскваща в своя строг елегантен костюм, като леден полъх за всякакво чувство. Не се искаше кой знае какво умение, за да се въздържиш да не я харесаш. Онзи образ обаче се бе изпарил отдавна. Пред него едно момиче плачеше и напразните му усилия да се овладее, не го дразнеха, а го трогваха — или поне биха го трогнали, ако той реши да го допусне!…
Серена непрекъснато трепкаше, въртеше се неспокойно, за да отпъди комарите, които ги съпровождаха на облаци. Лъки стисна зъби, за да възпре порива на състрадание, толкова необичаен и не на място.
— Ох, мразя това блато! — Серена продължаваше да се пляска жестоко ту с едната, ту с другата ръка, ту по лицето, ту по ръцете и краката си. Комарите се разлитаха, но след това се събираха отново, за да опитат на някое друго място. — Винаги, винаги съм го мразела!… — Серена потрепваше, охкаше и подсмърчаше, вече малко оставаше да ревне на глас.
Чудесно!… Само това липсва! Съдбата на блатото е в ръцете на една жена, която го мрази!
Той спря пирогата и закрепи пръта да не падне. Предпазливо се приближи до Серена и едва избегна едно яко перване по слабините, което бе предназначено всъщност за комарите. Той взе топчето мрежа от носа на лодката и го метна отгоре й, сякаш покриваше някаква мебел.