Лъки вдигна глава и я погледна над пръстите на стъпалото й, който още държеше. В ъгълчетата на устните му трепна усмивка.
— Възможно е. Затова пък маниерите ми в леглото са безупречни! Мога да ви го обещая, скъпа!
Серена не можеше да отклони очи от хипнотизиращия му поглед. Почувства, че сърцето й се качи в гърлото. Дългите пръсти на Лъки галеха нежно стъпалото и глезена й. Болката моментално изчезна. Но лавата на желанието се плисна из жилите й, възбуждаща и тревожна.
Всъщност, тя никога не реагира така на мъжете! Но по-важно е да не реагира така на този именно мъж… Къде остана нейното себеуважение!?
Серена с мъка успя да намери отново думи, но гласът й прозвуча толкова жалък и дрезгав, че самата тя не можа да се познае:
— Това не е обещание… Това е закана.
Лъки пусна внимателно крака й на пода и бавно стана. Пръстите му обхванаха облегалката на стола, на който седеше Серена, той го наклони назад — само на задните крака — и се наведе над нея, без да откъсва очи от лицето й.
— Така ли? — Гласът му бе кадифен и тих. Устата му бе само на сантиметър от нейната. — Вие се страхувате от мен, скъпа?
— Не — излъга бързо Серена, но треперенето на гласа й веднага я издаде. Тя го гледаше с разширени очи, едва дишайки през полуотворените си устни. Под пламенния му поглед й стана горещо, изведнъж се улови, че е вперила като омагьосана очи в устата му, тази негова невероятно сладострастна, красиво изрязана уста.
— Значи не се страхувате от мене, така ли да разбирам? — попита Лъки отново, вдигнал високо вежди. Думите му почти не се долавяха, защото той се наведе още по-ниско. — Може би тогава се боите от… това?
Той се приближи бавно, докато докосна устните й.
Бяла експлозия. Пламъци, които бушуваха в тях и около тях, светли и горещи като пламъците в лампите, поставени върху масата.
Серена потисна едно ридание и притегли Лъки по-близо до себе си. Той притисна устни към нейните. Вричаше се в себе си, че е само за този един-единствен път, само сега и не повече. Но огънят го грабна, кръвта закипя в жилите му. Една-единствена целувка… Не можеше да се насити…
Устните й бяха като коприна, напоена с вино — меки, сладки, опияняващи. Езикът му се плъзна между отворените й устни, за да я вкуси по-плътно. Той търсеше, пиеше, искаше все по-настойчиво, докато я подлуди и Серена започна да отвръща инстинктивно на милувките му. Езикът й пресрещна неговия и му поднесе сладостта си. Пламъците лумнаха и ги погълнаха.
Серена нададе къс вик, ръцете й се обвиха около врата му. Почувства, че й се вие свят, тялото й като че плуваше във въздуха. В полутранс тя видя, че Лъки става, че вдига и нея от стола. Ръцете му се сключиха като стоманен обръч около кръста й, вдигнаха я и я притиснаха към неговото тяло. Големите му длани покриваха плътно целия й гръб.
Беше страшно възбуден. Серена усети на корема си огромния му фалос, твърд като камък и изкусителен като грях. Тя се притисна жадно към него, реагира, без да разсъждава. От дълбините на гърдите му се надигна глухо ръмжене, Лъки започна да люлее ритмично бедрата си, докато езикът му проникваше все по-дълбоко в устата й.
Едната му ръка се плъзна по крака й, обхвана едната половина на задничето й и повдигна тялото й така, че да я притисне точно върху слабините си. Серена нададе див, тревожен стон. Насладата я заля като вълна…
Той я желае. Господи, какво желание! Желае я сега и тука, на масата, на пода, сега! Какво безумие.
Безумие.
„Велики Боже, каква правя?!“
В главата му зазвъня пронизително и неистово аларменият звънец.
Какво прави тя с него?!
Лъки я отблъсна толкова силно, че Серена се препъна назад в стола, на който бе седяла. Тя го гледаше с разширени, потъмнели очи, в който тлееше някаква изкусителна смесица от страст и боязън. Златната й коса се бе разпиляла по раменете. Устата й трепереше, подута и алена от целувките му. Гледаше го така, като че вижда пред себе си някакво диво, всяващо ужас същество.
А той наистина се чувстваше подивял, разюздан, отвъд всяка разумна мисъл. Гърдите му се надигаха и спускаха като мощен мях — трябваше му повече кислород, само да може да проясни главата си!… Лъки прокара пръсти през косата си, наведе глава и затвори очи. Да се овладее! Трябва отново да се вземе в ръце!
Да се овладее… Серена чувстваше, че е загубила всякакъв контрол — и върху ситуацията, и върху себе си. Тя преглътна трудно и притисна длан към подпухналите си устни. Как стана това!? Тя дори не може да понася този мъж. Но щом устните му се прилепиха към нейните, нещо в нея избухна, всичко друго изчезна… Остана само неговата уста, неговият вкус, силата на неговите ръце, тялото му, поглъщащо нейното. И досега я разтърсваха ударни вълни, като остатъчни трусове след голямо земетресение.