Беше се оставил да го покори очарованието на Шелби, капитулира пред нея безрезервно. Беше студент в университета на Югозападна Луизиана в Лафайет, млад, пламенен и самоуверен фукльо с гореща кръв. Мислеше, че може да превземе света с атака, решен на всичко, на което е способен, Високият неприветлив хлапак, който всяваше страх у околните, щеше да е първият Дусе, който ще се върне вкъщи с колежанска диплома. Решил беше да става биолог, фактът, че има до себе си — а и в леглото си — Шелби Шеридан, му даваше, още по-голяма увереност. През онази пролет той държеше целия свят в ръцете си. И тогава тя се отдръпна от него и нанесе непозволения си удар…
Оказа се, че е бил само средство за постигането на нейната цел, инструмент, с който Шелби си осигури онова, което фактически желаеше — Джон Мейзън Талбът Четвърти. Талбът се плашеше от мисълта за брак и Шелби тръгна с Лъки, за да го накара да ревнува. Толкова прост и прастар трик! Е, неприятното беше, че тя забременя от Лъки, но и на това се намери лек, щом Талбът сложи пръстена на ръката й.
Лъки все още усещаше горчилка в устата си. Беше обичал, изглежда, не Шелби, а своята представа за Шелби. И когато тя го заряза, нанесе на момчешкото му самочувствие смъртен удар. Съобщението, че е направила аборт, го разтърси до мозъка на костите. Лекомислено и равнодушно Шелби разруши цялата му гордост. Тя продължаваше да си живее, сякаш нищо не се е случило, докато Лъки, огорчен и съсипан, напусна колежа, погребал всички си красиви планове.
С младежко отчаяние той патетично се отказа от всичко, веднага се записа в армията и тръгна по пътя на мрака, където вече не виждаш кое е добро и кое зло, заповядват ти, поставят ти задача, гониш, изпълняваш… И всеки ден губиш частица от душата си, ден след ден, безвъзвратно.
Бяха минали тринадесет години от тогава, а той все още страдаше от това, че една красива, тъмноока блондинка го бе направила за посмешище.
И сега ново изкушение, със следващата.
Лъки прошепна някаква ругатня и хвърли фаса си. Малко ли са му проблемите, та ще чопли старите рани? Никой не би могъл да каже точно какво представляваше това желание. Може би реши да си отмъсти, кога видя Серена. Или безсмислено усложнява нещата — може би си е просто секс…
По дяволите! Поне със секса той няма проблеми. А с нея би могло да се получи фантастично. Усети го още в момента, когато докосна устните й. Едва се сдържа тогава. А и тя изведнъж бе престанала да бъде като късче лед, бе реагирала пламенно, със същия огън, с който преди това бе разпалвала сарказма му. Не, няма да е никакъв проблем да спи със Серена Шеридан. Заливаше го гореща вълна само при мисълта да има до себе си, и под себе си, тази външно студена като лед и вътрешно така гореща красавица…
Единственото, което желае, е да избегне всякакви емоционални усложнения. Той е достатъчно умен, да не допусне те да възникнат. Просто няма да позволи на Серена да се приближи прекалено много до него. В края на краищата той не допуска никого твърде близко до себе си, дори и човек от собственото си семейство. Къта ревниво, като стар скъперник, малкото, което е останало от душата му…
Далечното жужене на извънбордов мотор откъсна Лъки от размислите му. Застанал мигновено нащрек, той внимателно се вслушваше в шума. Не беше много далече — само през един ръкав, приближаваше към разклонението, където се отделяше онзи малък безименен поток с лодката му.
Значи е застанал точно където трябва. Мургавото му лице се изкриви в зла усмивчица. Лъки измъкна от чантата с инструментите очилата си за инфрачервени лъчи, сложи ги на очите си, метна върху себе си мрежата против комари като прикритие, стиснал оръжието си в очакване.
Серена не можеше да заспи. Дори не се и опита. Чувстваше умората чак вътре в костите си, но страхът бе заседнал още по-дълбоко в нея. Беше сама. Нямаше почти никаква разлика в това, че се намира в къща, с покрив над главата си. Все още се намираше всред блатото. Сама. Обикновено тя се смяташе за силен, компетентен и устойчив човек, който може да се справи почти с всяка възникнала ситуация. Но да преодолее страха си, не беше по силите й. Дори след всичките тези години споменът беше прекалено жив. Всяко движение, всеки шум, всяка миризма го правеха още по-страшен. Би дала да й отрежат ръката срещу таблетка валиум. Една единствена таблетка. Колкото да притъпи острието, което цепеше нервните й окончания.