— Стегни се, за Бога! — каза си тя гласно и обгърна с някакъв символичен жест тялото си с ръце. Тя нервно огледа трапезарията. „Ако те видеха сега пациентите ти, ще си съберат неврозите и ще ги отнесат при друг психиатър…“
Откакто Лъки бе излязъл, не беше правила почти нищо друго, освен да се разхожда нервно напред-назад. Изми ръцете и лицето в миниатюрната, блестяща от чистота баня, намери гребен и посреса косите си. След това си намаза препечена филия с фастъчено масло и я изяде, продължавайки да крачи още по-нервно, не я свърташе на едно място. Всъщност дори не й се ядеше, но от опит знаеше, че гладът само ще засили параноята й. Дъвчейки с нежелание, тя полека-лека обиколи почти цялата къща на Лъки.
Не намери нищо, което да я откъсне от мислите й и да я накара да забрави страха си. Нито телевизор, нито радио, нито стереоуредба. На една етажерка в кухнята зърна някакъв транзистор, но не знаеше как да го включи. Не можеше да убие времето, като започна да прережда чантата си, защото чантата бе останала навън.
Предполагаше, че Лъки е свалил багажа й от пирогата. Един бракониер надали би искал да го спипат с дамско копринено бельо и чантичка с гримове. Щеше да е чудесна сензация за останалите нехранимайковци от блатото. Но дори и да бе оставил чантата й на пристана, беше все едно, защото Серена за нищо на света не би излязла сега да си я прибере. Нощем навън гъмжи от всякакви гадини. Вече се виждаше в представите си как стъпва на пръсти по купчини гърчещи се влечуги…
— Престани! — изруга тя, когато отново усети ледените тръпки и в гърлото й се надигна страхът — гъст и лепкав като смазка.
Някъде далеч се разнесе изстрел.
Лъки!…
— О, Господи? — простена Серена. Погледът й се премрежи, тя вдигна разтреперана ръка към устните си. Ами ако стрелят по него? Ако го убият? Ами… ако тези, които са стреляли, дойдат да търсят нещо — знае ли човек какво — в къщата?…
Сърцето й блъскаше в ребрата й. Серена предпазливо се приближи до вратата, взирайки се в непрогледния мрак навън. За миг чуваше само кръвта, която бучеше в ушите й, след това долови дрезгаво жабешко крякане и някакъв ужасен звук — като вик на умиращо животно или на изпаднала в истерия жена. Викът проряза като нож коприната на нощта, заглъхна и остави след себе си призрачна тишина. Серена потисна риданието си, отдалечи се от вратата и се прибра в съседната стая.
Отново поде разходката си, сега с по-бързи крачки: от предния прозорец, кой старата кушетка, тапицирана с конска кожа, до леглото, и обратно. Цялото й стъпало бе изтръпнало от болката в раната. Искаше й се да я заболи дори още по-силно, дано забрави за малко този ужасен, душещ гърлото й страх.
Опита се да си представи какво ли се е случило в Шансон дю Тер, но знаеше твърде малко, за да може да свърже нещата. В главата й се мярна споменът за последните мигове с Лъки, но тя го прогони. Не искаше сега да мисли за това, какво ли би било да бъде с него — един мъж, който сега броди някъде в нощта с пистолет в ръка.
Точно когато се обръщаше по своя маршрут обратно към прозореца, палецът на крака й се удари в нещо твърдо под леглото. Тя нерешително застана до него — беше голямо махагоново легло с балдахин, цялото в дърворезба. Откъм главата се спускаше като завеса дебела мрежа против комари. Меката светлокафява покривка на тъмнолилави ивици бе от декоративна тъкан в стила на местното население.
Тя изведнъж си представи Лъки, легнал гол върху завивката и дълбоко в нея просветна копнеж, като жарава под пепелта. Виждаше тъмното му тяло, буйната му грива върху възглавницата, и тези златни очи, които я гледат ха властно и я хипнотизираха.
Серена поклати глава в недоумение. Как може да жадува за човек, който не отговаря нито на йота на идеалния образ на един съвременен мъж?! Естествено, има жени, които обичат другия да ги превъзхожда, които за мъж като Лъки Дусе биха се разтопили като масло на слънце. Но тя не е от тях! Винаги бе пледирала за равенство между половете. А Лъки е някакъв атавизъм, някаква отживелица от времето на разцвета на мъжкия шовинизъм. Нямаше му доверие, не можеше да го понася, не изпитваше уважение към него. Как може да копнее точно за него?
Погледът й отново се върна към леглото и в цялата долна половина на тялото й избухна и се разтвори като цвете от желание — изкусително и властно.
Наложи си да мисли за него друго, коленичи на ръчно тъкания килим пред леглото и повдигна крайчеца на покривката. Под леглото бяха наблъскани големи кашони. Серена посегна към един от тях, но рязко дръпна ръка, когато пръстите й докоснаха картона. Ами ако открие нещо, което би предпочела да не узнае? Или може да намери нещо, което да й разкрие истината за Лъки Дусе. Тя прехапа долната си устна в нерешителност, но после смело изтегли кашона.