Изведнъж я обзе любопитство. Какво крие той тука? Крадени стоки? Нелегално варена ракия? Наркотици?… Или оръжие? Може би всичко това заедно. Или нещо по-лошо?…
— Абсолютно ми е безразлично какво правиш там вътре — обяви тя, колкото се може по-нехайно. — Дойдох просто да те събудя.
Лъки застана едно стъпало по-долу от нея, така че очите му дойдоха на височината на нейните. Изгледа я театрално заплашително, с очи на прелъстител. Хвана с пръсти бузата й и се приближи толкова много, че устата му почти докосна нейната.
— Да не си променила решението си, сладка моя?
— Определено не! — Тя направи гримаса на отвращение, облегна се назад, за да отбегне дъха му и размаха ръка, за да прогони миризмата. — Ти си пил.
— И още как! — Лъки изпъна рамене. — Трябва и ти да опиташ някой път. Просто те отпуска. Смятам, че може да ти потрябва.
С тази безсрамна забележка той се обърна и заслиза надолу по стълбата. Тежките му ботуши стъпваха почти безшумно по дървените стъпала. Серена го последва на прилично разстояние. Противоречивото поведение на този човек и противоречивите чувства, които той извикваше у нея, я объркваха. Но все пак една мисъл доминираше над всичко друго: колкото по-бързо иде при Джифорд, толкова по-бързо ще се отърве от Лъки Дусе и от странната магия, с която я бе оплел. Докато тя чакаше нетърпеливо на масата, Лъки се посвети със завидно спокойствие на утринния си тоалет. Избръсна се, взе душ и най-сетне се появи от банята гол до кръста, само с някакви избелели джинси. Мократа му коса бе вчесана назад, привързана на опашка с кожено ремъче. Около дяната му ръка, горе при рамото, бе вързана червена кърпа, за да скрива дълбоката драскотина, с която е върна снощи.
Серена спря поглед на тази импровизирана превръзка и стомахът й се сви. Опита се да си внуши, че това е от неприязън, от негодувание заради начина, по който този човек припечелва прехраната си, но добре съзнаваше, че това не е цялата истина. Тази буца в стомаха й говореше красноречиво, че тя изпитва страх от онова, което би могло да му се случи, ако куршумът бе засегнал не само ръката… Сега той щеше да е мъртъв и вече за никого нямаше шанс да промени нещо в Лъки Дусе.
Серена се изплаши от собствените си мисли. Те водеха неизменно до задънена улица… Или, по-точно, до една скоростна отсечка, водеща към онова, което се нарича любовна мъка.
— Предполагам, веднага ще ми кажеш, че партньорът ти от снощи изглежда къде-къде по-зле — каза Серена, без да сваля очи от превръзката и мускулестата ръка под нея. Така поне отклоняваше вниманието си от гърдите му и очертаните мускули под диафрагмата му.
Лъки погледна разсеяно кърпата, като че бе забравил напълно за раната си. След това спря върху Серена изпълнения си с размисъл поглед:
— Така си е, макар че и преди това той изглеждаше отвратително.
— Не трябва ли да идеш на доктор за тази ръка?
— Ти нали си доктор — гласът му прозвуча дрезгаво, очите му бяха впити в нейните. Той опря ръце на облегалката на стола й и се наведе напред, докато тя почувства дъха му. — Няма ли да прегледаш раната ми?
— Няма — промълви Серена и се опита да не обръща внимание на огнените тръпки, които пробягаха по тялото й. Той беше прекалено близко де нея. От него се излъчваше енергия, която предизвика късо съединение в самия й мозък и събуди примитивните инстинкти, скрити дълбоко зад гладката и равнодушна фасада. Миришеше на чисто, на мъж, и тя се улови, че си представя колко ли хубаво ще е да го целуне сега, когато мирише на паста за зъби, а не на тютюн…
— Няма ли — запита той тихо. — А не желаете ли да изследвате нещо друго по мене, доктор Шеридан?
Серена не можеше да прогони от главата си спомена за това как бе притиснал ръката й върху възбудения си член. Тя преглътна гневните си думи, но не можа да попречи на изчервяването си.
— Ти трябва само да кажеш, сладка моя! Всяко твое желание е заповед за мене.
Серена се откъсна от погледа му и отговори през стиснати зъби:
— Желанието ми е да ми спестиш своите примитивни щения и да ме заведеш най-после при Джифорд.
Лъки се изправи, изражението му бе непроницаемо и студено.
— Ще стигнеш до него.
— Кога?
— Когато те заведа.
Той излезе на задната веранда, за да остави чиния с храна за миещите мечки. Погледът му я предупреди недвусмислено да запази коментарите за себе си. Тя стоеше на задната врата и наблюдаваш мълчаливо как малките мечета търчат около големите му крака, търсейки да привлекат вниманието му — подръпваха дори връзките на ботушите му. Лъки изръмжа нещо на френски, но не помръдваше, за да не ги изплаши. Изглеждаше начумерен и тъжен и Серена почувства — за свой ужас — как сърцето й, което тя се стараеше да ожесточи срещу него, направо се размеква.