— По-добре да ги храня, отколкото да ми ровят непрекъснато в кофата за боклук, това е — оправда се той. — Все пак това не са домашни животни.
Не бе довършил думите си, когато една от миещите мечки застана на задни крака, изкряка силно и го потупа с предната си лапа по крачола на панталона.
— А защо не ги застреляш? — запита Серена с меден гласец. — Знаеш ли каква хубава риза можеш да си направиш от кожите им?
Лъки само присви очи и се опита да пропъди мечето, но в това време друго мече, настанило се на перилата на верандата, се пресегна да пипне лъскавото копче на панталона му. Лъки избегна лапата и изсипа куп ругатни на френски. Мечето седна на задни лапи и се заоплаква с тъжен вой, докато Лъки не се наведе да го почеше зад триъгълното ушенце.
Сърцето на Серена предателски заби лудо. Този свиреп бракониер обича животните!
Тя се насили да се върне на масата и там да го изчака.
Чак след солидна закуска с печен сом и бутилка бира Лъки бе готов да тръгнат за Джифорд.
— Имам си много по-важна работа от това да ти бъда личен шофьор — изръмжа той, докато умело отбутна пирогата от пристана.
Серена го погледна през рамо.
— Това го чухме вече! Ако искаше да се отървеш от мене, трябваше вчера да ме оставиш при Джиф. Защо ме взе, след като си толкова зает? Сега трябва отново да ме връщаш.
Веждата му пак подскочи нагоре — показа се цяла над слънчевите му очила с огледални стъкла. Жестът изразяваше такава подигравка, че Серена само от това се почувства обидена.
— Не можеш ли да помислиш малко, сладур?
Серена престорено присви очи, уж се напряга.
— Знаеш ли, мисля, че го правиш умишлено.
— Какво?
— Ами тези обидни подмятания, все говориш за секс… Смятам, че съзнателно искаш да ме вбесиш, за да отвлечеш вниманието ми. Защо го правиш, Лъки? Нима се страхуваш да разговаряш сериозно с една жена?
— От нищо не се страхувам.
Отговорът дойде малко прекалено бързо, а и забиването на пръта в дъното бе малко прекалено силно.
— А най-сигурно е, че от тебе не се страхувам.
Продължиха пътя си в мълчание. Тишината бе толкова плътна, колкото и душният въздух.
Този път не ги посрещнаха с изстрели. Пирогата се плъзна в ръкава пред колибата на Джифорд. Дядо й седеше на стълбата и слагаше блесна на въдицата си. Пепър Фонтено се бе изтегнал на един разкривен градински стол на бели и зелени ивици. Върху рогозката в краката му бяха наредени частите на извънбордовия му двигател. От транзистора на верандата долитаха пискливите звуци на кейджунски мелодии.
— Здравей, Джифорд! Какво става? Да не си свършил патроните? — провикна се Лъки, преди да спре лодката до разкривения пристан.
Джифорд се изправи с усилие и сложи ръце на хълбоците си:
— Глупости! Жал ми е да хабя хубавите сачми за тебе, Дусе.
— Ами за мене? — подвикна Серена.
Тя изчака, докато Лъки изтегли пирогата на брега и скочи през носа. Не искаше в никакъв случай да рискува да си удари краката в този разкъртен мостик.
Джифорд я наблюдаваше с кисела физиономия.
— Мислех, че вече си на път за Чарлстън.
Серена преглътна с усилие, като че я болеше гърло, и издържа на погледа му.
— Казах ти, без тебе няма да напусна блатото. Искам да дойдеш с мене в Шансон дю Тер.
— А пък аз ти казах, че няма да дойда. Ти мене няма да ме командваш, момиченце! Плюя аз на многото ти дипломи! Не можеш да запрашиш при първата възможност и да зарежеш Луизиана, а след това да решиш, че е достатъчно да наминеш за уикенда и всичко ще се оправи.
Тя не се остави да я сплаши. Лъки видя, че Серена дори не трепна. Той мислено изруга Джиф за неговия инат, но веднага побърза да си напомни отново, че него това не го засяга. Облегна се на долната колонка на перилата, пъхна цигара — четвъртата от сутринта — в устата си и вдъхна дима в продраните си от пушене гърди.
Чувстваше се като сдъвкан и изплют. Дори и когато беше най-добре, кошмарите му не го оставяха да спи повече от няколко часа, а през изминалата нощ бе по-лошо от когато и да било. Дори и в кратките мигове, когато задрямваше, не го напускаше споменът за болка и предателство. Като че ли бе малко терзанието на съзнанието му, ами и подсъзнанието непрекъснато му напомняше, че почти всичките му проблеми идваха от красиви жени… Първо Шелби, след това Амалинда Роса, онази красива пепелянка, която със своята неискреност го вкара в затвора.
Накрая Лъки се бе отказал от надеждата, че ще заспи, и се бе опитал да удави в уиски лошото си настроение и сексуалната си незадоволеност. Единственото, което постигна, бе махмурлук, и то отвратителен. Сега черепът му пулсираше в такт с раната на рамото му, за която бе задължен на Мийн Джен Уилис.